dream * breathe * love

Вълшебната лампа

2012-02-05T18:43:00.003+02:00

Знам, че нещата не се случват случайно. и това е едно от тези неща. Няколко дни преди да обявят ателието за правене на лампа от хартия с "гуру"- Николай Табаков :), бях разгледала неговите творби във Фейсбук и бях възхитена. Много ми се искаше да имам такава лампа. А когато видях,че ще има курс, си казах,че няма как да е по-хубаво ,защото ще я направя с моите ръце и с моята идея. Много се зарадвах.

Целият неделен следобед го отделих на рязане, лепене и мацане, но резултатът е налице- имам прекрасна лампа, която ще стои в един специален дом!

За да се запознаете с лампите и Ники- http://tabakovart.com/

А следващият път- елате и вие, забавно е и е много цветно!

Новинки

2012-01-23T19:15:00.002+02:00

Вече беше време да се раздвижа малко, все пак е края на януари! :)
Ето какво измисли моето въображение:

А тези надписи са ми мечта от доста време и най-накрая успях да намеря някой, който да реже дърво във формите, които искам и след това ги обработих, за да станат винтидж, тоест да изглеждат така, все едно са от на баба ми времето :)

Протест срещу добиването на шистов газ на територията на България

2012-01-14T17:23:00.002+02:00

Не бях ходила на протест от доста време, от гимназията!
За шистовия газ се разчу навсякъде, само това чувах НЕ НА ШИСТОВИЯ ГАЗ! нямах идея за какво става въпрос и какво му е толкова опасното. Докато не се събудих от зимния си сън и реших, че ми е писнало вече да търпя това, което правят управляващите. Писна ми да стоя на топличко вкъщи, да хапвам и пийвам и да си мисля,че всичко е наред, когато не е! Не е редно да го правя! Не е редно да стоя на топло, когато виждам и все повече разбирам какво ще се случи с България, с природата, с водата ни!

Ако не знаете, което малко го вярвам, водата е съставката, без която няма живот!
Сондирайки за газ, тези малоумници ще отровят с "коктейл" от стотици химикали подпочвените води, които ще отровят питейната вода, плодородната земя и всичко живо!
Ето против това протестирам!

За да разбера какво му е толкова опасното на това, ми стигнаха само 10 минути от филма ГАЗЛАНД
http://www.youtube.com/watch?v=jUzxnQiFvyc

Отделете 10 минути от супер натовареното и време да стоите на топло и да не правите нищо и ще разберете!
Ако пък имате съвест, ако мислите за себе си и за децата си, ще излезете и на протест!
Ако ли не, жална ни България, която е майка на такива малодушни хора!

Ето и още нещо- ако ви се струва, че държавата не прави нищо за вас,за да излезете на протест- направете го заради себе си! Иначе ни очаква канцерогенно бъдеще! Буквално!

Началото на 2012

2012-01-03T12:53:00.003+02:00

Пълна идилия- сняг, топла къща, парна баня и сноуборд!
Тази година започна много приятно- с много хора, еленско месо, гореща камина и много сняг и красив студ навън, а топлина навътре!

Три дни каране или по-скоро опити за каране на сноуборд беше най-хубавото!
Късметите, които ми се паднаха бяха- здраве, пътешествия по света и нова кола :))))) Да видим какво ще се случи!

Пожелавам на всички такива идилии като моите! :)

Краят на 2011

2011-12-29T23:20:00.002+02:00

Вчера ме попитаха:"Доволна ли си от тази година? Как беше за теб?"

В последните седмици се чувствам много уморена, няма музика в мен и около мен, нямам социален живот, нямам и много вдъхновение.Но ми е много влюбено, много топло и много зимно. ЗаЗИМИла съм се вкъщи и не ми се излиза. ЗаЗИМИла съм и себе си. Сякаш времето е спряло. Не ми е лошо така, просто явно мозъка, организма и аз самата имам нужда от пречистване, от време да отсея кое е значимото, да пренаредя приоритетите си за следващата година...

Няма как да се оплача от тази година- беше великолепна, вълшебна и пълна. Всички късмети от баниците се сбъднаха- пари, пътувания и нова работа :) Ако НИА се брои за нова де :) Ето на това му викам аз магическо :)

Равносметка нямам- колкото съм дала, толкова и загубила. Обичам и ме обичат! Топло е и студено! :) Хубавото на всичко е, че отново ме очаква забавна нова година и откриване на сезона за сноуборд!

Чакам 2012 с още по-голямо нетърпение, за да видя какво ми е приготвила!

До другата година! :)

Коледа 2011

2011-12-24T11:37:00.007+02:00

Много обичам това време- да стане студено, да има сняг навън и топличко вътре, да има вино, питка, сърми, украса, елха ....и семейство и приятели ;)

Ето и как посрещаме в навечерието Коледа - с декемврийското ни предизвикателство- правене на коледни медени курабийки ;)
малко коледна музика, мнооого мед, канела, джинджифил, орехи и глазура ;)

да ви е сладко и весели празници!
Бъдете здрави, обичайте се и обичайте и планетата ни :)

ЪПДЕЙТ: Парата не се падна на мен, имам късметче ЗДРАВЕ, паднах по заледение стълби и счупих час от подаръка ми от баба- чинии, имам си записвачка за дискове за ноутбук-а, имам два чифта обеци :))) и прекрасна ръчна чаша :) Днес ще получа и пасатор, за даси правя любимие ми крем-супи :)))) И беше много хубаво и забавно! И вкусно!

интересно е как....

2011-11-29T22:07:00.002+02:00

... понякога си мисля, че човешкото усърдие и амбиция постигат страхотни неща :)

Преди време видях един познат от София, с когото се запознахме в далечната 2004, когато бях студентка. Тогава танцувах салса и ходех в един клуб. Един път тръгвах натам и му казах, ако иска да дойде, ще ми бъде партньор за часа. Той се нави. В началото не беше в такт, въобще не се справяше добре. После пътищата ни се разделиха и не се бяхме виждали много време, години. Случайно (по-скоро не!) се видяхме на едно парти в тогавашния Social Live club. Той танцуваше салса адски добре. Развъртя ме малко и си поговорихме - бил се захванал след онзи първи път сериозно, много задобрял, ходел до Куба даже, предподаваше в София. Не можех да повярвам!!! Онова момче, което не можеше да ме завърти.... Страшно много се зарадвах, чак сълзи не ми потекоха от очите! И той тогава ми каза- "А помниш ли, че ти ме заведе на салса за първи път?"

Ето как хората успяват да сбъднат мечтите си!

Ноемврийската ни среща

2011-11-27T19:26:00.002+02:00

Поредицата от срещите ни с Ванката започна този месец- с концерта на Dub FX в София! За първи път на живо видях как човек може смо с устата си да прави музика от няколко инструмента. Концертът беше 5 часа с тенденция да продължи още, но не ми издържаха краката вече.

Подгряваше ги най-добрия биийбоксер за 2011- българинът SKILLER>

А след дългото чакане излезнаха и двамата сладури- стрийт музиканти. Ето така създава музиката си:

Беше уникално да присъствам на този концерт- единствено ми е тъжно,че нямаме такива стрийт пърформанси по нашите улици.
Снощи видях на центъра в този студ едно момче, което въртеше огнен пой. Зарадвах се,че и тук се случва нещо по улиците. Готино е младите да се изразяват на улицата- да танцуват, пеят или нещо друго!

"Кецове"

2011-11-12T10:47:00.002+02:00

Едни го харесват, други- не! Както с всички неща на този свят!

На мен ми хареса! Има моето ДА! Не че самият филм е един от най-великите съвременни...ами просто така. Защото ме докосна и това е важното за мен. Върна ме в лятото, в безгрижието, в лудориите, в безвремието и мога да кажа, че нещата на любимото Кара дере се получават точно така, както е във филма- естествено, леко и голо.

Иска ми се и на мен цяло лято там...

изненада за рожден ден

2011-10-31T17:28:00.003+02:00

Краят на октомври отбелязвам с един специален рожден ден- този на Ванката. Понеже него го нямаше една седмиц в страната, имах предостатъчно време да измисля и приготвя изненадата за рожденния му ден.
Тя се състои в това, че му подарих 12 затворени кафеви плика, като всеки от тях е именуван с пореден месец. В началото на всеки месец до другия му рожден ден ще отваря по един плик, а вътре ще го чака изненада- идея и аксесоари за една наша среща в месеца.
Тъй като вече сме ноември- изненадата за този месец е билети за концерта на Dub FX в София. Попътно ще хапнем и в турския ресторант на магистрала Тракия -"Истанбул" :)

И така ще направим живота си малко по-пикантен и по-тръпкав!

Честито!

SADE LIVE concert in Sofia

2011-10-30T00:32:00.002+03:00

Никога не съм си представяла, че този концерт ще ме разплаче; никога не съм мислила,че съм способна да съм настръхнала за два часа и никога музиката не е влияела така върху мен...затова и бързам да го запиша минути след края...

Има неща, които са способни да променят живота ти и да го обърнат в друга посока и този концерт направи точно това с мен - замисли ме за много неща и докато седях, пеех мислено и слушах този велик и нежен глас, все повече осъзнавах,че искам да направя някои неща в живота си, които все ме е страх да направя. Не знам точно какви са, защото имам страх,че новата стъпка напред ще се окаже поредната назад, но знам, че не трябва да ме е страх от новото!

Този концерт беше толкова емоционален и силен за мен, че в един момент, когато тя пееше, ми се насълзиха очите и ми се искаше да има някого до мен, за да му кажа "Обичам те и искам да съм с теб завинаги!".

Толкова емоция, любов, красота, чистота и сила струеше от нея, че ми се искаше да се слея с цялата нея... и аз прелях емпоционално...чиста женственост в черно, бяло и червено... бях тъжна, бях щастлива, бях усмихната, бях насълзена... колко пъти съм проливала сълзи на нейни песни...върнах се в много моменти в живота си и точно затова тази музика ми подейства някак си пречистващо...

иска ми се тази музика да е само за правене на любов, но тя е много повече от това- тя е за всичко- за мен, за теб, за тъга, за щастие, за живота....

...велика...

безвремие

2011-10-25T22:23:00.002+03:00

Мина месец, откакто бях писала, но не можах да открия вдъхновението да пиша какво се е случило досега. Затова накратко:

посетих Белинташ и се влюбих в гледката и природата там, прекрасно място за почивка
бях на Хенд мейд дей есенно издание :)
занимавах се с разни изненади и хубави неща
за първи път пробвах една глина Art Clay Copper, която е като глина, но след изпичане в пещ (и много търкане, което никой не ти казва в началото), остава мед 99%. Прекрасно, но трудоемко хоби :)
направих една детоксикация на организма за три дни, за да си почине малко от храната и токсините, които му вливам
отивам на концерт на Шаде този уикенд и ако не ми мине котка път- най-накрая и до ИКЕА :)

поздрави от Луната :)

...колкото времето отминава и ми се случват неща, толкова по-разбирам,че съм най-щастлива, когато нещата са прости, първични и не изискват много пари

2011-09-20T19:47:00.005+03:00

"...колкото времето отминава и ми се случват неща, толкова по-разбирам,че съм най-щастлива, когато нещата са прости, семпли, първични и не изискват много пари."

Тъкмо започнах да пиша това изречение във Фейсбука, за да сложа някакъв смислен статус и се замислих, че реално ми се иска да го допиша с повече думи. И затова- тук :)

Колкото повече неща опитвам от живота, разбирам няколко прости истини, което се радвам,че се случва сега, а не след 20 години.

няма по-вкусна манджа от тази на мама/баба
няма по-хубаво място за почивка от това, където е любовта и приятелството
няма по-правилен избор на начин за хранене от това да хапваш с пръсти и с ръце
няма по-голяма свобода и удобство от това да си разпънеш палатката на брега на морето/езерото/реката и да гледаш сутрин изгрева, след това да се изкъпеш и да си направиш кафе в канче върху тлеещия огън
няма по-хубав подарък от това, да поднесеш нещо, което си направил/опаковал сам
няма по-вкусна манджа от тази, която сам си сготвиш на къмпингарския огън на Кара дере
всяко велико пътешествие започва с една единствена крачка- да си резервираш веднага билет за влак/самолет, в момента, когато решиш коя е посоката
едно елементарно нещо, което винаги ме кара да се усмихвам- правенето на балончета с веро!
винаги казвам на хората, около мен, колко ги обичам и не искам да го забравят никога
не бързам да съдя хората заради нещо, което са направили моментно
трябва да си оставяме време да ни е скучно,защото тогава мозъкът измисля велики неща
винаги трябва да си нося нещо за писане,защото музата идва по всяко време в най-неочакваните моменти
винаги приемай предизвикателствата и предложенията за пътуване някъде, може да е ужасно интересно и да го изпуснеш
ако се чудя да направя ли нещо, го правя- после не съжалявам,че не съм го направила и поне съм опитала
няма по-удобни обувки от старите износени кецове

Ако някой иска да добави нещо:

Още две неща от списъка отпаднаха

2011-09-15T11:19:00.002+03:00

От списъка, който направих в началото на годината задрасквам още две неща- записах се на курс по италиански отново и съм много щастлива, че продължавам с най-любимия ми език :) и това да бъда доброволец- миналата неделя,за съжаление, само за час, посетих най-накрая Animal Rescue Sofia (www.arsofia.com) и разходихме малко кучета. Наистина са много и хората, които работят там са златни- трудна работа е, и мръсна. Но животните са много радостни, когато отидеш при тях, много се радват и се редят на опашка за каипката, която ще ги изведе навън , на свобода и на разходка. Дори пуснах някоя сълза, но няма как, тежко е там. Но все пак прекарахме много хубав час в тичане и игра.

Продължавам нататък :)

Как остарях и помъдрях

2011-09-09T21:45:00.002+03:00

Всичко тази година стана набързо и нахубаво :) Рожденния ми ден, поредният, се получи изненадващо за мен, защото като начало започна да ми никне третият мъдрец, който обособи един период от живота ми в мъки и недохранване :) Не стига,че се наложи и стоматологична интервенция, ами накуп и с това същия ден вдигнах лека температура, която ме направи неподвижна в леглото за час, след което - все едно нищо не е станало. И най-накрая доживях до 1-ви, когато със Спасчо решихме да съберем всички хора у нас и да ги нахраним и напоим подобаващо :)

Получи се прекрасно,защото най-хубавото беше налице- усмивки, целувки и веселко-шарено настроение! А пък и имахме 4 торти!!! Кой като нас :)

Всъщност тази година бях изненадана, тъй като събирах пари и не очаквах подаръци, но всички ръчно правени неща, които ми донесоха гостите, бяха страхотни :) Много, много хубавко ми стана! Благодаря!!! :) Пък и цял ден хора се сещаха за мен и ме поздравяваха:) Понякога не оценяваме колко малко нещо- като това да се обадиш и да кажеш ЧРД- кара някой да се усмихва и чувства добре цял ден!

Догодина пак :)

о.Тасос

2011-09-07T21:39:00.005+03:00

Всяко лято си казвам,че е време да отида до Гърция, защото никога не съм била, но все си мисля, че няма да е по-различно от тук. Даже все още твърдя,че по-хубав плаж от на Кара дере няма, но след посещението ми на Тасос, открих, че има подобие на красотата и дивотията на Карадере. Вярно,че аз все пак отидох септември, когато няма кой знае колко туристи и според мен това е най-прекрасният момент да заобичаш о.Тасос. Природата му изглежда девствена и неподправена, водата е тюркоазено-синя и чиста като роса, пясъкът е бял и фин, а плажът и къмпингът са прекрасни. Островът е планински, като най-високият връх е около 1000м. Предполагам само,че гледката отгоре би била магическа.

Стигането до острова е лесно, само отделете 7 часа за път от Пловдив. Фериботът е на всеки 20-30 минути, за кола с четири човека платихме 32 евро и се стига за половин час. Голямата атракция на кораба са гларусите и чайките, които обикалят около лодката в очакване някой да си подаде ръката с бисквитка и веднага се стрелкат натам. Много беше забавно!

Къмпингът се казва Golden Beach и представлява площ, точно до плажа, която има алейки за караваните и част за палатки. Има много бани и тоалетни с топла вода, перални, хладилници, джага и е прекрасно чисто :) За две нощувки аз платих 12 евро.

Островът е 100км и се обикаля за един ден, но определено ще е по-прияно да се отделя време за градчетата, които са разположени на брега и са прекрасни китни малки места. Навсякъде има къщурки в бяло и синьо, които правят уличките много уютни. Още на ферибота дават карта на острова с отбелязани места за посещение- манастир, крепостна стена и много плажчета, скътани между завоите и планините.

С една дума- не казвайте на никого! :)

обувки онлайн

2011-08-29T18:40:00.002+03:00

Тъй като обичам да споделям хубавите неща, които открия и изпробвам, сега ще ви разкажа как започна моята одисея от купуване на обувки онлайн.

Все гледах, разглеждах, четох коментари, форуми, но не се престрашавах. Накрая, когато за пореден път ми се скъсаха чехлите, закупени от Deichmann за 35 лв.,които издържаха месец и половина на краката ми, се ядосах и реших, че няма да си купя следващите чехли от някой подобен магазин. затова го направих онлайн от www.schuh.co.uk. По принцип цените им са високи, но имаше лятно намаление и се сдобих с първия си чифт онлайн обувки за цената от 40 лв (+доставка) и естествена кожа. Изглеждаха страхотно на картинката и се оказа, че и на живо са такива. Няма лъжа, няма измама :) Доставката беше по куриер до вратата ми с UPS. Пристигнаха за около седмица, може и по-малко.

Тъй като тази година се налага да посменя малко обувките си, защото предишните са се окъсали, си купих и кецове PUMA. Отново за много скромна сума и високо качество в сравнение с цените в магазините тук. Прекрасни са!

И последното ми постъпление беше от този сайт www.javari.co.uk, където отново попаднах на огромно намаление и даже много се учудих, че Кемпърите, които си бях харесала отдавна, имаха мой номер на цена три пъти по-ниска от всички магазини тук и в Европа! Доставката е безплатна до БГ и е в рамките на седмица. Този път се разходих с колелото до пощата :)

Та моето мнение е- не се страхувайте да пазарите намалените неща. Засега номерата на обувките пасват на моите крака и са си верни.
I'm walking on sunshine.....o-o-o-o..... :)

А Ваня кара ко-ле-ло

2011-08-24T18:11:00.002+03:00

Още откакто видях за пръв път колелото на Маги, ми настръхна козинката и веднага реших като малките деца- И аз искам такова!!!

Някак си тогава не ми беше чааак толкова тръпка явно, просто като че ли си го маркирах като идея. И след година и нещо, ми щукна,че много ми се кара градско колело, защото мога да карам и да нося пола!

И започнах трескаво да търся, в рамките на седмица намерих, мисля, МОЕТО колело. Старо, но все още върви и е много готино. Остава само зимата да му направя малко ремонтче и да си го боядисам кквото ми се иска и ..... фъъъъррр другата пролет :) А ако дотогава видите едно щастливо момиче по улиците на Пловдив, което залита на голямо колело с големи гуми- това ще да съм аз ! :)

Spirit of Burgas 2011

2011-08-15T14:12:00.004+03:00

За първи път ми беше, признавам си без бой :)
Тъй като не знаех какво да очаквам, останах много очарована.
Първо ще започна с организацията на фестивала- всичко беше лесно- влизането,проверките,тоалетните. Не чакаш на опашки, не се буташ... И другото, което ме впечтли ,беше точността. Тъй като съм девичка и по рождение това качество ми е внедрено, никога не съм била на по-точно събитие- всички излизаха в напечатания в програмата час и екипът супер бързо сменяше сцената за следващите.

Сега за първата вечер: Нямах никакви фаворити, освен Котарашки, който доживях да видя и на живо! :) Обикаляхме от сцена на сцена, имаше тук-таме интересни. А дааа, и Gotan Project ме изненадаха приятно!

Втората вечер беше МОЯТА вечер!!! Нямах търпение да отида, знаех, че ще е нещо велико. И такова беше. Skunk Anansie разцепиха всички :) Очаквах ги да са малко по-тихи, а те направо ми разбиха представите за себе си, жестоки бяха! Скин излезна с блещукащо трико по тялото й и с една перушина около главата, както каза Ванката- все едно излезна от Предизподнята! Хвърляше се в публиката, стъпваше им по ръцете и така пееше, накрая накара всички да млъкнат и да клекнат и така влезна още по-надълбоко....в публиката! Обичам я!!!!
След нея разбира се се качи МОБИ, който ме разби, когато каза, че иска да види как 20 000 човека разтърсват земята с парчето Bodyrock. A пък през цялото време на фестивала каква луна имаше- пълна и червена! :)

Третата вечер вече бях толкова схваната, че едвам си мърдах врата :) Моите фаворити бяха SKINDRED. И тях очаквах много ,защото са интересни-съчетават реге и хард. Беше много яко! За сметка на всичко DEFTONES не можах да ги понеса, вокалът трябваше да го махнат и щеше д е гот :)

Яко!Яко!Якооооо!
Други думи не мога да употребя, защото ми беше наистина много якооооо :)

Догодина пак :)

И накрая поздрави от морето и от мен:

Карадере ъгейн

2011-08-08T12:18:00.002+03:00

Първо да отбележа, че снимките са нарочно обработени, не беше чааак толкова черно небето и мрачно. Даже си беше топло и много хубаво!

Тръгването за този уикенд ни се получи просто перфектно. В петък все още се чудехме с Ванката дали да направим гъз-път-да-види пътешествие до Кара дере, когато Еленка не ни се обади с желанието и те с Йони да пътуват натам. Тогава си казах- Ей, тва е! Съдба!
И така, тръгнахме, пътувахме по подбалканската линия, понеже разбрахме, че имало катастрофа на магистралата. А пътят- един такъв спокоен и хубав, леко дъждовен, но приятен!
А на Карадере се очертаваше интернационална среща на пътуващите на стоп. Имаше мнооого хора, от различни държави. Ние се наложи да оставим колата на Белия нос и оттам посред нощ, пеша, нарамили багажи, палатки и бира! и с наса барабар едни испанци!
Учудващо сред многото хора и дървета, открихме Ники, който пръв ни посрещна с прегръдка :) Другите вече спяха! Ама и тях събудихме :)
И после иху-аху, бира-мира, слънце, спане, къпане и тия три неща! :)

Благодаря за вниманието, до нови срещи на Кара дере тази година!

"Плажът/ The beach"

2011-08-05T10:27:00.003+03:00

Не го бях гледала никога досега, а е излезнал 2000 година. Попаднах на на него от саундтрака, имаше песен на Моби и оттам се оплетох :) Да, знам,че и тук Леонардо е все още онзи секс-символ от "Титаник", но все пак..

Интересен ми се стори в началото като идея и наистина си беше такъв. Много ми напомни за моите чувства към Кара дере, все едно са описали моите мисли... как отивайки там , попадаш на място, където всичко е хубаво- хората, музиката, тишината, времето... и после, като се завърнеш в релаността, всичко е сиво, никой не може да разбере какво значи да си там, на Плажа, никой не знае за красотата и спокойствието му...всички искат да консумират и да рушат! Туристи!!!

Гледай го и после сподели с мен мнението си!

Каньона на водопадите

2011-07-26T19:28:00.003+03:00

Тази дестинация се оказа много приятна за разходки с леки изкачвания и много вода, зеленина и мъх :)
Посоката е Смолян, крайния квартал , който се казва Средок. Има стара сграда за ремонт на автомобили и точно след това в дясно е табелата за Каньона. И оттам по пътеката, докато не стигнете една голяма табела, която указва какво да правите, ако видите мечка!!! и една друга,уж карта, която за мен беше малко неразбираема. След това се започват много мостчета, водопади и красиви гледки :)
След като стигнахме върха, гледката беше невероятна, все едно стоиш над земята и можеш да видиш всичко...После видяхме табела за Смолян и решихме, че тя ще ни отведе до града и затова се върнахме по стария път. А е трябвало да продължим. Е, явно остава малко изненада и за следващото ни посещение там.

Това е дървото Слонска глава :)

П.П.: И внимавайте за голите охлюви, защото са много лепкави, ако ги пипнете:)

теорията за случайностите

2011-07-20T15:58:00.003+03:00

Имам една поредица, много любими книги, които от време на време обичам да си препрочитам- "Селестинското пророчество" и т.н. Тъкмо я започнах снощи с това, че случайности няма, а всичко ни се случва с някаква цел и днес ми се случва Случката :)
Когато пътувахме до Милано, имаше един италианец, много симпатичен нисък чичко с бяла брада, който ми направи впечатление, защото изглеждаше много миловиден и общителен. На връщане пак пътувахме с него.
И днес, пред един магазин го засичам. Аз се загледах в него, имаше много характерна физиономия, и той- ме гледа, и аз-гледам и накрая го поздравих. Казах му от къде го познавам и се разговорихме. Много мил човек на пръв прочит. И имаше поука от срещата ни, каза ми някои трикове за резервиране на по-евтини билети с нискотарифните компании, защото той работел в Милано и пътува всяка седмица :)

И ако това не е случайност.....

у-ик-енд

2011-07-17T12:27:00.012+03:00

Въпреки че Слънчев бряг никога не ми е било любимо място, отидох за един уикенд заради Руска, която работи там.
Първата вечер изенадата ми беше мексиканска кухня. Както ми е тръгнало да тествам всякакви вкусотии този месец, не знам как ли ще завърши... Хапнахме много добре, леко лютичко беше. За десерт пробвахме чирос, нещо като нашите толумбички, пържени и поръсени с канела и пудра захар. Ммммм...вкусотийка :)

Вечерта се качихме на виенско колело, от където можехме да видим целия слънчев бряг, а Руска се беше хванала яко за стълба по средата и не го пускаше. Беше почти пълнолуние и Луната се отразяваше в морето.

Хапнахме и сладолед на топчета, като стиропорени, само че сладоледени с вкус на пъпеш и шоколад. Много готини, все едно хрускаш замразени топчета!
На следващия ден ме очакваше много спане и почивка, след като посетих басейна на хотела. В следобеда посетих Несебър, където беше пълно с туристи.

И както обикалях, си намерих 10 евро на банкноти :) Вечерта отидохме до Бургас, разгледахме обновените му улици, много приятно прохладно беше. А това по-долу е мъжът ми :)

Видяхме Тракийското златно съкровище, много беше красиво, детайлно и фино. Прекрасни неща сме правили едно време, много големи майстори! След това малко вкусно хапване и послед клубче, на което се разцепихме от танци на плажа. И се прибрахме в ранни зори в хотела ни.

И в последния ден се запътваме към Иракли, за да се съблечем и попечем без предразсъдъци :) И да ядем цаца,маца, бира, мира.... А там пристигаме- и ми се струва толкова комерсиално, че му се е загубил чарът. И ми липсва за пореден път Карадере и чистата вода...и безшумието...
Прибирам се в 05:30 и заспивам веднагически от густичко.

Милано с...... Ryanair

2011-07-13T23:06:00.008+03:00

Все като се налага да пиша за Милано и все не мога... иска ми сe да си остане някак си интимно, мое си, но все пак искам да запаметя всичките неща, които съм изпитала, видяла и вкусила!
Като за начало тръгването ни беше от летище Пловдив, което за първи път посетих в живота си. Малко, сладко и чистичко. За сметка на това ти проверяват багажа от-до :) Самолетът беше като Уизеър, само че бял :) Стюардесите- италианки, а полетът- кратък. Когато кацнахме на Бергамо, пилотът пусна звук като от Супер Марио- та-ра-та-та-та-таааа и всички изръкопляскаха.

Джорджо и Пам ни чакаха на Чентрале-то, всичко си беше както преди. Хапнахме малко спагети и излезнохме навън. А там ни очакваше.....wait for it.... Il Duomo :) И после истински италиански сладолед, направен от истински настърган пъпеш, без оцветители, овкусители и гадости. Невероятно блаженство за душата ми.
Вечерта за първи път опитах суши- обожавам суши!!! За 15 евро пихме коктейл и ядохме толкова, колкото можеше да побере душата ми (Джорджо каза,че тази храна не е за корема, зашото не е за насищане, а е за душата!). След това биричка по пътя до вкъщи и заспиване на секундата, щом помирисах леглото.

В неделя беше айляшки ден- цял ден в парка, разходка, бира, пиадини, кучето Нина, която постоянно идваше да ни души, китари, музика, Radiohead, Bebel Gilberto... прекрасно. И вечерта- разходка по покрива на Дуомото!

За сметка на лежерния уикенд, понеделникът ни беше нон-стоп обикаляне и сладолед :) Посетихме двореца Сфорцеско, който беше пълен с паркчета, вода, патици, туристи и сянка. Поспахме малко, за да изчакаме да мине жегата и после пак по улиците на Милано. Вечерта опитахме оригиналната италианска неаполитанска пица- маргарита. Беше уникално добра. И вечерта тичахме, за да си съберем багажа, тичахме после до метрото и после до Чентралето, за да хванем автобуса за летището. Бяхме там в 00:30,а полетът ни беше чак в 7:00. Но понеже не ни беше удобен транспорта, трябваше да останем на летището. То всъщност въобще не бяхме първите. Всички бяха заели стратегически позиции в кьошетата за спане и по седалките. И ние разпънахме кърпите (ето сега разбирам,че Пътеводителят на галактическия стопаджия е много прав!!!) и налягахме по земята. Беше много забавно. Ванката го нарече gypsy style! А Пам- пънко-нема-умре!

В крайна сметка доживяхме да започнат да мият пода и да ни раздигат като клошари от парка. В самолета позната история- стюардесите-усмихнати и руси, а нашето летище- пусто като след ядрен взрив, само нашият самолет каца. Все едно е държавното летище и самолетът на Бойко пристига. То всъщност на нашето летище имаше само два полета на Раян еър. Е как да не не ни постелят червен килим и да ни дадат пита с мед и сол :)

А сега пропуските ми в разказа:

Пам ми подари Няню, плюшената играчка, която има два ципа: на устата, от която се показва плюшеният му мозък и на корема му, от който пък изкачат плюшените му органи. Ще сложа и снимков материал на това създание ненагледно.
Пам беше научила Джорджо на животоспасяващата реплика на български- две кепабчета и една шопска салата :)

Скоро...пак :)

котИнца

2011-07-06T11:38:00.002+03:00

Тъкмо се размрънках, че имах нашествие от една котка, която чупеше саксии, ядеше ми палачинките и ми ровеше в боклука и тази сутрин се събудих от котешко мяукане в дрешника ми. Отворих вратата и какво да видя- едно малко новородено на земята. Паникан уаяскър отвсякъде :) Изкарах го навън и майаката си го прибра.
Поспах още малко и сутринта ставам за работа да се обличам, отварям шкафа и .... още 4 котенца ме чакаха между дрехите ми в скрина. Малки, мяукащи и сладки. Не можах да повярвам как може котка да се навре там, пък и с 4 котенца.... Извънземна работа! Направо си бяха като пришълци, незнайно как се озовали в скрина :)
Прибрах ги в една кутия и хазяина каза да ги оставя отвън на терасата под навеса, да си ги намери майката. И после едно по едно си ги хвана за шията и ги замъкна някъде другаде...може би в шкафа на някой друг щастливец :)
Надявам се днес като отворя другия шкаф, да не намеря кученца :))))

СватбаТА

2011-06-26T12:34:00.008+03:00

не моята де :)

Може би най-чаканата сватба досега в моя живот е тази на Вети и Боби. Последно бях на сватба някъде преди 10 години и затова тази ми беше особена тръпка :) Не само защото Ветито ми е като сестра, ами защото присъствах на цялата дандания от самото й начало - още като бяха гаджета, после годежа и сега сватбата! Затова са ми толкова специални и двамата.
За самата подготовка ще кажа,че беше много вълнуващо да правя кошничка, кутийки и други украски за сватба, толкова нежни и бели :)
Сватбата беше огромна, тежка и в бордо. А булката беше в бяло! :) Всичко си беше както си му е редът. Започнахме с моминското парти :)

Бъдещата булка я чакаше генерална репетиция- имаше було, мъжки вкусни атрибути и шампанско, ягоди и сметана :) Бяхме й приготвили домашна торта във формата на член, с много орехи и шоколадови пръчици, които всички задружно (малко като в оргия) изядохме със страшна сила :)
После Ветито трябваше да си търси подаръка и след като разгледа цялата ми кухня от-до, успя да го намери. А с него и подаръците за останалите гости :)
Петя и Вилито пък бяха сътворили шоколадово блаженсктво-кекс, надупчен с късметчета! На мен ми се паднаха - 350 кв.м. мезонет, ново кухненско обзавеждане, сватба и тризнаци. Както се казва- дупе да ми е яко! :)

На 25 юни 2011г. дойде и най-очакваният ден! Първо в къщата на Вети, родният й дом, я обличахме, пудрехме, снимахме, закърфичвахме... докато не дойде младоженецът с оркестър и мъже да бутат и събарят врати :) Имаше първа станция - входната врата- и втора- на стаята, която ние затискахме :)
Е, все пак намериха обувката, напълниха я с пари и после слезнахме всички да друснем едно хорце.
Следваше една дъъъъълга фотосесия на всички нас.

Виенският салон на Панаира се оказа направо приказка за сватби-прекрасен, просторен, зелен и много романтичен. Напълнихме го с много любов, много цветя, танци, усмивки и една прекрасна бяла булка.
оттук нататък- хора', танци-манци и наздравици.
Скоро още малко снимки, като дойдат професионалните :)

Аз съм изключително щастлива,че ме направиха част от тяхната прекрасна сватба и следва редът на Кумата и Кумът, които уловиха букета и жартиера!

Горчиво на Вети и Боби :)
Обичам ви много! ♥

Зелена е тревата, зелено е морето, зелените ми жабчета...

2011-06-23T13:22:00.003+03:00

Най- новите ми домашни любимци са новите жабки на Ванката. Особено тези, които са в любимия ми цвят- тюркоазеното :) Пък и имайки предвид, че са колкото нокътят ми, стават още по-сладки :) Очите им също са шарени... сладурковци големи :) Като си разтегнат краката, стават тройно по-гълги :)

Завъртулки

2011-06-10T23:16:00.003+03:00

Проелтно, завъртяно и синьо... това се получи след като трескаво започнах тази седмица да мисля с какви обици ще съм шаферка на най-важната сватба тази година :) Очакват се още нови попадения до края на месеца, така че се очертава творческо и много тюркоазено-зелено :)

Вървиш по пътя си...

2011-06-06T23:28:00.004+03:00

... сливаш се понякога с пътищата на другите за малко, ставаш част от живота, света и от тях самите и после продължаваш напред. Тери Пратчет пише: "Е, нали няма значение в коя посока се движиш, стига да не спираш."

От време на време си мисля за това- каква част от живота на другите съм била, как е било, опитвам се понякога да се сетя как съм се чувствала, какво съм изпитвала... вече много забравям...
Като бяха малка ми се искаше да имам много спомени, защото като си малък, главата ти е празна и ти се струва, че още не си живял. Сега главата ми се струва пълна и не мога даже да си спомня усещанията...за хората преди.

Харесва ми да си спомням как е била първата ми целувка, и след това разни такива дребни нещица, които са ме радвали и които са правели живота ми пълен. Сега виждам,че е пълен и се надявам да се пълни още, защото човешкото сърце няма край, големина и граници. И хората го доказват. Обичат въпреки всичко и всички! Гледам снимките на стената ми и се сещам как сънувах онзи ден някакъв си сън, който завършваше с написани думи на плакат - Живееш тук и сега!

Хммм....

~
Еййй, стана лято и почнаха да ми лазят буби по тавана... :)
~

И както си мисля за хората, любовта и нещата, се оказва,че се сещам само за хубави неща. Явно е вярно, че човек забравя лошите неща и помни само добрите! Така ни е устроена паметта, да не я пълним с излишни кофти работи, а само с моменти, когато сме щастливи :) Усмив!

Ето и поздрав с песен, която обикнах, защото имаше кой да ми я покаже.

Кара дере през юни

2011-06-05T20:32:00.006+03:00

Някак си бързам да запиша,за да не забравя колко хубаво ми беше- от момента на тръгване от Пловдив в петък следобяд до моментът, в който се изкъпах вкъщи.
И така... хубавият откраднат-някак-си уикенд на Карадере започна съвсем случайно- идеята беше да ходим на южното Черноморие, стигнахме към 10 вечерта, обаче мен ме влечеше все към пустото му Кара дере. И се запътихме натам- полу-заспали,гладни и уморени!
В тъмното намерихме отбивката от града, обаче после имаше малка обърквация, която благодарение на едно телефонно обаждане на Ицето посред нощ, се оправи! (Златен си, Ице!)
Пътят за съжаление беше мокър, което автоматично изключваше да ходим на обичайните места за палатка и успяхме да стигнем единствено до паркинга.
На сутринта си припомних какво значеше да си там- спокойствие, слънце, чисто море, много зеленина и голота. Ух, голям кеф!

Кара дере си беше същото от миналата година- само че по-зелено и по-спокойно (все още!). Макар че посещението ми беше набързо и не можах да се настроя на неговите честоти, успях да се откъсна от ежедневните глупости и да се отдам на печене на слънце, търсене на камъчета (Могаа да се похваля,че това ходене беше "любовно", заради многото камъчета във формата на сърце :) и заравяне на краката в пясъка!

За първи път там видях диви прасета, цяло семейство :) И макове също видях! И множество четирилистни детелини, които оставих да виреят там.
Чак не ми се обличаха дрехи като тръгвахме да си ходим...

Хубаво беше....останаха само експерименталните ми снимки :) Енджой!

Старосел

2011-05-30T17:36:00.003+03:00

След финала на Шампионската лига, който премина доста бързо :), се озовахме на Старосел. Колкото и пъти съм минавала оттам, все се каня да отида до могилата. И този път вече нямаше накъде, посетих я! Интересно беше, имаше дори екскурзовод. Предстоят празници там, ще има представяне на езически обреди за почитане на слънцето и луната. А гледката наоколо беше опустушителна- зелена поляна с тук-там езерца и много простор! Прекрасно!

Когато си в Рим, прави като римляните

2011-05-28T09:34:00.006+03:00

Поредното ми пътуване в любимата Италия се оказа баш в столицата й- Рим.
Не съм почитател на столиците, даже ги избягвам, защото макар и интересни, са ужасно натоварени и затрупани от туристи. Този път обаче, не беше по мой избор, а командировка. Та как да откажеш, нали? :)

Рим ни посрещна с дъжд и изморени след 33-часово пътуване! Всички пътища водят към Рим, са казали хората, но не са уточнили, че са изморителни! Маршрутът ни беше Пловдив-София-Игуменица(пристанище)-Бари-Рим. Фериботът е лъскав, обаче спиш ужасно неудобно, изтегнат на два стола. Пътуването беше около 8-9 часа.

Рим като за начало е пълен с неща за гледане, посещение, снимане и други действия, което още от началото означаваше, че вече съм уморена преди да съм излезнала на улицата. Накъдето и да се обърнеш-все арки, колони, фонтани, църкви, разкопки, сладолед и пица!

На този мост влюбените заключват любовта със катинар! От двете страни беше пълно с много интересни катинари, надписани с имена на двойки...

Първата вечер беше най-прекрасната ни вечеря- в една малка (дори бих казала забутана) trattoria, чиято съдържателка беше баба и всички манджи се приготвяха там по домашна рецепта, на място, вкусни до немай си къде...

Раят за мен в Рим- Фиатчета, Минита...до насита!

На следващият ден се наложи и да поработим малко- мястото беше срещу Fontana di Trevi- българската църква в Рим. Много е красива отвътре. За първи път видях негър и мулатка да пеят "Върви народе възродени" на чист български език- репетираха за 24 май :)

Това е нашето произведение на изкуството- яйце с българската азбука и две девойки в народни тракийски носии:

Колизеумът го видях само отвън, не представлява особен интерес за мен, така че просто ДОЙДОХ, ВИДЯХ и СНИМАХ :)

Това е сблъсъкът на две култури- български девойки и римски войници:

Интересното беше,че точно чета Тери Пратчет и се забавлявам със СМЪРТ, а пък той бил в Рим...да не повярва човек... :)

След цялата лудница се запътихме към Ватикана, не видях Папата,ама и той не беше предизвесетн за моята визита, така че очевидно не е успял да се покаже да ми помаха :)
Влезнахме последни, без опашка и народ, защото вратата тъкмо я затваряха!
Най-очакваната забележителност за мен беше Сикстинската капела и като всяко нещо, което искаш много да видиш, се стига най-трудно до него. Минахме през множество коридорчета, галерии и статуи, за да вдигна очи най-накрая и да видя творението на Микеланджело. Превъзходно е! Още по-хубавото е,че не дават да се говори там и е тихо, невероятно тихо за една туристическа дестинация...Без думи!

И като за финал- Рим е хубав, но като че ли предпочитам по-спокойните откъм туристи градчета, на които наистина можеш да се насладиш,вместо да се блъскаш и удряш в насрещното движение.

Назад към Пловдив на ферибота:

Зелено, зелено, колко да е зелено

2011-05-08T15:39:00.002+03:00

Част втора!

Не се сдържах и си купих още едно празно стъклено нещо, което да запълня със зеленинка и камъчета, и мъхчета... Прекрасно ми е с него!

Maggy from Austria

2011-05-08T12:37:00.004+03:00

Тъкмо изпратихме нашата Маги към САЩ и ето, че тя се връща под друга форма :) Този уикенд се очертаваше скучен, защото всички бяха заминали нанякъде или работеха, и получих рекуест от couchsurfing.org да приютя Маги за една нощ, която в последствие стана на две!

В събота времето беше само за разходки- слънчево, топло и зелено. Затова и обиколихме набързо Стария град и Главната, качихме се на тепетата и вечерта забихме в Мармалад и Петното. Мисля, че в Петното й хареса много. Пробвахме ментичка със спрайт- невероятно добра комбинация :) И така до към 2:30, след което заспах като къпана.

Маги е много усмихната, още щом ме видя, грейна като слънце (тя е и с естествено руса коса!). Решила да обиколи по-големите градове по линията на влака "Ориент експрес" и така стигна до Пловдив. Следващата й спирка е Истанбул и Анкара. Както всички сърфъри, и тя потвърди, че София е досадно туристическо място. Харесва й тук, където има къде да се покатериш и да гледаш целия град как мърда; където има тихи и зелени улички; където има и Артнюзкафе :)

Маги казва, че като тръгнеш на такова пътешествие, най-важно е доверието. Трябва да вярваш в хората и да ги приемаш такива, каквито са :)

Тази вечер ще пробваме българска кухня и ще си легнем рано :)

Сливодолското падало

2011-05-06T21:15:00.003+03:00

Дойде хубавото време и ми се прииска да си напълня зелената чакра. След домашното кафе и палачинките с шоколад Нутела, с Ванката се зачудихме къде да ходим да се разходим.Той предложи до Сливодолското падало, преход- 1 час нагоре по планината :)
След премисляне на други предложения и идеи, се запътваме към Бачково. Точно след третия тунел, в ляво, по една скатана пътека, закрачихме към водопада. В началото беше стръмничко,но навлизайки в гората, виждам зелени меки мъхчета, голи охлюви, гущер-дъждовник, интересни дървесни гъби... и така, нагоре, нагоре, с магическата песен на Патапонците, стигнахме до най- високия водопад в Родопите- 49м. Прекрасно беше. Даже и леко пръскаше от водата :)
На слизане срещнахме група от 24 туристи и докато се разминавахме по тесните пътеки, си казахме многократно Здравей и Добър ден, на всеки поотделно :)
Оказа се много приятно място, малко усойно и хладно, но много зелено и живописно :)

На палатки през април

2011-04-23T18:28:00.006+03:00

И дойде времето да открием сезона и на палатките. Толкова много ме сърбеше всичко вече и ми се искаше да хвана къра,че едвам издържах... и офертата се получи много добре. Една русенска група заминаваше да гребе по р.Осъм и вечерта се очакваше да има аху-иху около огъня. Тръгнахме от Пловдив, а времето едно такова слънчево... зелено...страшна работа! Палатки-малатки, скари-мари и вино!

И един бобец завря.....

На следващия ден отидохме до Крушунските водопади- много красиви,ама и много посещавани. Народ, народ, чак и задръстване като на магистрала имаше :)

Една от интересните разходки за мен беше докато вървяхме по пътя и гледам насреща в далечината ето такива камъни, забити в земята.

Веднага ми хрумна,че може да е някое старо гробище, защото камъните бяха забити наполовина, паднали, накривени. Намерихме пътека и стигнахме до там- много призрачно... Аз не посмях да пристъпя в границите на гробището, но определено беше странно и старо. Имаше надгробни плочи само от забити необработени камъни, без имена, без нищо. Повечето бяха ляти от бетон или нещо подобно. Много интересно ми стана да разбера какво е това гробище, но наблизо нямаше хора, къщи, село. Просто заровени на върха на хълма...
Един чакал оповестни нашето излоизане от тази мистична територия....

Така минаха два хубави дни от иначе забързаното ми ежедневие :)

Цветница

2011-04-18T15:52:00.005+03:00

Това творение започна като невинна игра с метални части и накрая се превърна в красиво произведение на изкуството. Топката с височина 1,2м е изработена от хром-никелова основа от ребра, върху която са поставени 18 вида цветя в различни размери, обработени по специална технология, за да се достигне максимално до оригиналните цветя. Интересното е, че цветовете, използвани за всяко едно цвете не отговаря на естествения му цвят, т.е. цветята са нарисувани в неестествените си украски.
До края на великденските празници ще украсява вътрешността на катедралата Александър Невски.

Wakeboarding

2011-04-02T22:54:00.005+03:00

Водата никога не ме е привличала... може би защото съм земна зодия и ми е най-добре, когато двата крака са ми на земята. Но ми беше интересно какво е уейкбординг-а и затова посетих откриването на сезона на Казичане. Отстрани всичко изглежда лесно, даже ти се струва,че само да скочиш във водата и ти ще караш като всички там. Но това е далеч от истината....

Още не съм се престрашила да пробвам, защото температурата на водата в момента не ми се струва най-подходящата за мен. А ме очакват доста падания и доста плуване... :) Затова ще отложа старта на уейкбордистката ми кариера :) за по-топлите месеци на лятото!

Поне отстрани изглежда забавно, даже много!

Магазинче "123"

2011-03-23T12:08:00.002+02:00

НИА вече се подвизава с пълната си чаровност и в магазинче в Пловдив (единственото!). То се казва "123" и се намира в Капана, точно до ВЕДА хаус, ул."Георги Бенковски"52.

Там са всичките налични мои модели, както и най-новите:

Заповядайте там, ще ви посрещнат с усмивка и ще ви изпратят с подарък :)

Де-токси

2011-03-15T16:44:00.005+02:00

Затопли се времето навън, мисля си,че пролетта приближава и реших да се прочистя поне мъъъничко от натрупаните през целия ми живот токсини и гадни неща. Затова прочетох наляво-надясно различни методи и като най-безобиден ми се стори тази статия от сайта на Земя на заем. И така, купих огромни количества портокали, лимони и грейпфрути и се запасих с търпение,че няма да сложа нищо друго в устата си през следващите няколко дни.

Първи ден
Страшна работа, всичко ми се яде, даже и такива неща, които не обичам :) Главата ме болеше,очите ми пареха, но било правилно, защото съм започнала да отделям токсините- така пишеше из статиите. Най-добре е ако решите да правите детоксикация, да е в почивен ден, за да не се натоварвате в началото.

Втори ден
Сутринта все едно,че бях новородена- много приятно и леко чувство, малко като в безтегловност. Вече не изпитвам глад, никакъв. Само рекламите ме блазнят :)

Трети ден
Пак никакъв глад, даже започвам да си мисля,че не е трудно още да се издържи на този режим :) Имам обаче мускулна треска, все едно,че съм избягала гребната база!

Захранване
След последния ден следва захранване:
Закуска - 2-3 кивита или 1-2 ябълки, или 1-2 портокала. Към 10 часа - 2-3 с.л. овесени ядки с малко стафиди (стафидите не са задължителни) се заливат с топла вода 50-60 градуса. След 15-30 минути са готови за консумация.
Обяд (по-въглехидратен) - картофи соте, картофена салата с лук, варен ориз, задушени зеленчуци, салата от зеле и моркови. Ястията могат да се гарнират с маслини.
Вечеря (по-белтъчна) - салата със сирене или извара, счукан чесън и зехтин, отново картофи, ориз. Месо не се разрешава.

На петия ден следва обичайно хранене.

Та пробвах и това, свалих 2 кг. и сега остава да премина към по-лек режим на хранене -пролетен :)

Lords of the boards

2011-03-02T19:45:00.002+02:00

Искам да запиша тук първият си път със сноуборда, за да не забравя и това, което е останало в спомените ми...

През 2005, доколкото си спомням, решаваме спонтанно с Явката и Ивчо, че ще се учим да караме борд. Отидохме неделя сутрин пред стадион Васил Левски, където продаваха бордове втора ръка и успяхме да си купим. После минахме и за обувки, автомати, ръкавици и т.н. и през магазина на Диел Спорт,за да си купя екипче и обще взето хвърлихме доста пари наведнъж. Сега като си спомня, тогава дори и не съм се съмнявала, че няма да се науча или че няма да ми хареса- просто се оборудвахме и тръгнахме в един хубав ден към хижа Рилските езера, защото очаквахме там да има сняг. В колата, разбира се, Guano Apes и Lords of the boards.

И така, пристигаме с Ладока до х. Вада и оттам бордовете, обувките и багажа на гръб и беж пеша нагоре в снега. Сега се сещам, че си бях купила някаква розова пижама, която изключително много настоявах да мъкна до горе, въпреки опитите на Ивчо и Явката да ме разубедят, че не съм наред да нося глупости, като най-важно беше храната. За първи път изкачвах планина няколко часа, и то в сняг. Вече се стъмни, задуха силен вятър, заваля и сняг, а наклона нагоре не свършваше... Ужасно уморена, вдигнах глава и видях някаква светеща сграда- мъжете ми казаха, че това било някаква спасителна станция, а нашата хижа е далееееече зад върха. Абсурд да изкача върха в тоя студ... Тогава Явката каза,че ще помолим да пренощуваме в станцията и да продължим на следващия ден. Вече едвам виждах от сняг и едвам стъпвайки, стигнахме до вратата, на която видях надпис "х . Рилските езера". Не можех да повярвам, паднах на колене и още се спомням как пуснах и сълзички от щастие.

А вътре- топло, кеф, ромче с чайче....
Бяхме разглобени, на следващия ден карахме много малко, защото снега се разтапяше, лифтът не работеше, общо взето само се лигавехме.

Та това беше за лудите и хижата. Тя си ми е сантиментална :)

Пластелина на връстените

2011-02-26T18:04:00.003+02:00

Преди много, много години в една далечна част на нашето царство, се била събрала група хобити, които празнували рожденния ден на единия от тях- Ванодо :) На цялото пиршество присъствали най-видните и най-обичани нейни приятели в една скромна къщурка в графство Суходол. Там те пийнали, хапнали и след това започнали игра, в която трябвало да обясняват филми посредством мимики и жестове. Единият ръкомахал, а останалите се опитвали да отгатнат... и в опитите си да познае, извикал "Пластелина на връстените" с все сила!
Всички се засмяли, защото известния филм бил с разменени места на началните буквите. И оттогава, за хобита Ванодо, този филм щял да окаже голямо влияние върху собствения му свето- и мироглед.

След много векове....и много бури по тези земи, Ваничка (наследница на прочутата Ванодо), подтикната от известни сили и по-скоро от ЕДНА известна сила, се събудила за тази поредица от случки и същества и попаднала в този различен и интересен свят, който така я развълнувал, че тя самата поискала да опознава все повече и повече такива светове, където може да избяга и да намери вдъхновение...

Особено, когато в другия свят са замесени и бижута, нещата стават все по-вдъхновяващи...

неозаглавено - за хората

2011-02-18T14:35:00.006+02:00

Понякога си мисля как хората нямат позиция за много неща, не защитават това, в което вярват или поне се правят, че вярват... или лъжат себе си...
Толкова пъти съм слушала празни приказки, ей-така, само да си говорим някакви неща и да си запълваме времето, празнините..... Като не мислиш и не вярваш в нещо, по-добре не го казвай!

Не може да защитаваш някаква кауза, независимо каква била тя и да правиш в живота си точно обратното. За пред останалите можем да се правим на каквито и да е, важното е като останеш сам, гол, пред себе си- какъв си тогава???
Може и да се правиш на най-, най-, най-.... и кво от това???? Като си оставаш ти- винаги си си ти.

Това е все едно да говориш пред хората, че обичаш природата, искаш да я пазиш и т.н. и в същото време отиваш в гората и отсичаш дърво, чупиш клони и рушиш тази "природа, която толкова много обичаш"... Или обясняваш как не трябва да се третират животните с бой, а се прибираш вкъщи след изморителен ден и животното, което те е чакало цял ден за малко внимание, го хващаш на каишка и го разхождаш, дърпайки го, душейки го... Нямам думи понякога, как хората заблуждават себе си...

А е толкова просто- прави това, в което казваш, че вярваш...
...иначе останалото са празни думи...

бълбук -бълбук

2011-02-16T09:39:00.003+02:00

Тези дни се чувствам като малко детенце, пред което се открива светът- все още девствен и любопитен...

- Разбрах, че рибите спят...

- Пробвах да въртя Powerball и да усетя странното напрежение в китката си...

- Играх и на Wii- новата ми зарибявка... Пред тази телевизонна игра се чувствах точно така, както едно време играх за първи път Супер Марио на телевизора Велико Търново на баба ми!

- И не на последно място- Тери Пратчет и неговия свят, който досега не е бил изследван от мен, но определено ми предстои велико пътешествие там!!! :)

Ха, цели четири неща за няколко дни- светът е наистина едно интересно място! :) Само да имаш желание да се потопиш в него смело и безразсъдно! :)

бълбук - бълбук

"Пощоряване"

2011-02-14T22:07:00.002+02:00

...още когато бяхме във Венеция с Вили и Димитър и той четеше на глас пасажи от тази книга, знаех, че един ден ще започна да чета тази поредица, знаех,че ще искам да се въвлека в един друг свят...

Ето, че и неговото време дойде, както всяко нещо си има точния момент да се случи в живота ми- нито по-късно, нито по-рано! Много се радвам!
Снощи гледах екранизация по книгата на Тери Пратчет- "Пощоряване" и много ми хареса. Много е зарибяващ, затова днес се сдобих с две книжки. И започвам :))))

искам,искам,искам

2011-02-05T20:41:00.003+02:00

Ето че е ужасно студено тези дни и единственото, за което си мисля е море, пясък, слънце. После пък, когато стане топло, жега, лято си мисля как ми се стои вкъщи, докато навън тихо вали сняг.... все искаме това, което не можем да имаме на момента. Това неудовлетворение дали свършва някога? Доволни ли сме точно тук и сега, в този момент от нещата, които "държим" в ръцете си, които са пред нас? Кога се наслаждаваме на нещата- когато ги имаме или когато ги нямаме и ги искаме.....Като че ли недостижимите неща са ни винаги по-любими и все забравяме за нещата, които имаме. Малко ми прилича на детето, което винаги иска новата играчка, която няма в колекцията си и после като я получи- я захвърля при останалите и иска следващата....
Много искане, много чудо! Все пак ще се насладя на студа отвън, когато излезна рано сутрин и ми замръзнат бузките!

Animal Rescue Sofia

2011-02-03T11:55:00.003+02:00

Откакто получих за имения си ден календар на тази организация, която дава шанс на кучетата в приют Богров да имат нормален живот и съществуване, а не да ги избиват и отравят, си го окачих на работата и започнах да се интересувам повече как бих могла да помогна.

Като малки, децата си мислят какви искат да станат, какво да работят....аз исках да имам огромен дом за кучета, които да спасявам от кучкарника и после да дарявам с грижи, любов и внимание.

Хората, които доброволно се занимават с тази дейност от ARS, са сбъднали моята детска мечта :) За съжаление приютът се намира в София и ми е непосилно да бъда доброволец, но се надявам да направят такъв и в Пловдив или поне околностите, за да отделя от егоистично заетото ми свободно време и да го даря на тези малки пухкави сладури.

А дотогава- хайде да дарим поне пари, за да знаем,че някое кученце/котенце хапва вечерята си, благодарение на ТЕБ и МЕН !!!

Те:

нямат нужда от маркови дрехи, нито ги интересува дали ти имаш АДИДАС тениска; нямат нужда и от марков часовник с диаманти, защото времето им е ценно ,единствено, когато са с теб и им се радваш;
нямат нужда и от скъпи обувки, нито се интересуват дали си с домашни чехли или гумени ботуши, защото ще ближат краката ти от благодарност, че си ги нахранил;
те не знаят какво са златни пръстени,гривни, бижута, не ги интересува дали ти имаш такива, защото единственото, което виждат в теб е усмивката ти! И ти се радват с цялото си сърчице, което побира единствено любов!

Затова техните сърца са по-големи от нашите- защото ни обичат без предразсъдъци, без материални предмети и без значение какъв си! Стига им да ги нахраниш, да ги дариш с внимание, грижа и любов! В отговор- те ще ти дадат МНОГО повече от тези неща....

www.arsofia.com

Пържени филийки в неделя сутринта

2011-02-02T22:43:00.002+02:00

Бях забравила колко е прекрасно да прекарам неделята почти само в леглото, сгушена на топличко... Бях забравила и уханието на пържени филийки сутринта, заедно с чаша кафе... Тази неделя беше последната за месеца и я почетох подобаващо- спане до колкото часа си искам, направих филийки със сладко от ягоди, излежавах се на топличко (ама наистина много топличко) и от време на време си подавах нослето навън през терасата, колкото да ми замръзне набързо и после обратното към топлинката. От доста време не бях гледала и ТВ толкова дълго - цял ден!

Много е приятно така - да оставиш организма си на режим Пълен релакс и кулинарни удоволствия......

Моите лилави нощи

2011-01-27T11:36:00.003+02:00

Последните ми нощи са много особени- много сънувам, много се будя през нощта, някакво неспокойствие ме е обзело... И днес, проверявайки новостите в графичния дизайн, попаднах на тази прекрасна илюстрация, която много точно ме описва в момента!

Източниик

Великолепно съчетание на топло-студената гама и много ми харесва кучето, което стои и се опитва да помогне на момиченцето- всеки път, когато съм тъжна, и Денка се опитва да излекува болката. Странно нещо са животните, все усещат, когато има нещо особено, когато си в особен момент....

Всеки трябва да си има едно кученце, което да помага в тежките моменти или поне да те сръчква с лапичка и да ти напомня, че нещата са винаги наред и че трабва да приемаш нещата такива, каквито са! И нищо повече!

Бау

П.П.: Благодаря на приятелите си, които може да се броят на едната ми ръка, но винаги са до мен и в сърцето ми! Много ви обичам! Много!!!

Една майна в Софето

2011-01-18T15:42:00.007+02:00

Този уикенд беше поредният, в който в Пловдив не се очертаваше нищо интересно....затова хванах Highway to hell и право в Софето с Вили :)
Там ме чакаше хубава приятна вечер в домашна обстановка с бъдещите младоженци и Петьо, китайска храна и две бутилки червено вино :) Лаф, малко танци и много усмивки...
На сутринта- по традиция- ОНДА :) Хубаво кафе, хубава музика, хубава обстановка :) За първи път от първото ми кафе там, смених вида на кафе специалитета- КАНЕЛЕН ЗАЛЕЗ :) Много морско и лятно...

После все приятни неща, приятни хора, приятни срещи, научих някои нови магазинчета в София, едно ново заведение (макар че те там никнат като гъбки)- ONE MORE, много сладурско! И след слънчевото време, което ме зарадва сутринта, започна да вали. С Петьо хапнахме и пийнахме биричка и към 7:30 излезнахме на вечеря с останалите в Дивака, където Ивета и Боби почерпиха за годежа. Смях, червено вино, забавление и ......най-вкусните пилешки крилца, които съм яла :)

После всички ме последваха по пътя ми към клуб MOOD, където Наско беше на смяна. И се почна- Бейлис, шотове и танци....... и така до към 4 сутринта, после закуска в О!Шипка и прибиране вкъщи, когаро се разсъмваше.... и сладко спинкане в леглото ми.

На следващия ден имахме план да отдем да гледаме "Зеленият стършел" на Мишел Гондри, наредихме се с Вили и Севдо с билети в ръка пред залата на IMAX-a и се случи това, че имало технически проблем и няма да гледаме :(

И така се запътихме към Пловдив, докато зад нас залязваше слънцето ........
ей такива уикенди обичам...

щип-щиби-ди-дип

The bucket list 2011

2011-01-13T11:27:00.023+02:00

Отдавна се заканвам да започна да пиша списък с нещата, които искам да направя през тази нова година и към които ще се стремя :)

~~Да отида до Италия пак (някъде, навсякъде, където и да е!)~~
Да отида до Германия при някой от всичките приятели там- я Бон, я Мюнхен, я Гийсен :)
~~Да започна италианския език на курс отново~~
~~Да участвам на Хенд-мейд-дей~~
~~Да отида на Карадере~~
~~Да отида на сватба :)~~
Да се кача на метрото в София и да обиколя новите спирки
Да прекарам едно събуждане и изгрева на плажа
Да си купя кола
Да спечеля състезание
Да летя с балон/делтапланер/парапланер
Да изпея песен на караоке
Да отида на сляпа среща :)
~~Да бъда доброволец~~
~~Да събудя някого в неделя сутрин с палачинки, кафе и прясно изцеден сок.~~
Да стъпя на друг континент
Да отида на концерт на изпълнител/група, която не слушам и не харесвам
Да ям "гъбки"
Да отида да спя на Couchsurfing (www.couchsurfing.org)
~~Да гледам поне един футболен мач от начало до край :)~~
Да съм на морето поне за месец
Да направя пак коледно парти
Да отида на казино за първи път в живота си
~~Да направя дарение~~
~~Да спася някого/нещо~~
Да благодаря на хората, които са ми помогнали и които са ме дарили в любов
Да прочета поредицата на Тери Пратчет
...

Една майна в БургАДИДас

2011-01-12T12:02:00.003+02:00

След цялата празничност, веселба и иху-аху покрай Коледа и Нова година, дойде време и за именния ми ден.

Нямах никакво желание да съм сред множество хора отново, по-скоро ми се искаше да съм сама и да не празнувам. За сметка на това обаче се оказа , че мога да замина за Бургас и там да прекарам 3 дни в изключително скромна и не-шумна компания :) И така, решението го взех 1-2 дни преди да замина - отново импулсивно, отново с много желание и без никакви съмнения, че го искам! Много е хубаво така да действаш по усет и по желание... ей така, да можеш да тръгнеш, когато ти се ходи, с когото ти се ходи и където ти се пътува!!!

И така се озовах на автогара Север вечерта, пакетирала малко дрехи и учебниците по итиалиански и готова за 4-часовото велико пътуване (за неведомите- пътуването с автобус до там е мъчение!).
Още една ненормално добра функция на новия ми телефон Nokia C7-00 - гледаш филмчета с невероятно качество! Пуснах си едно анимационно за едни сови :) Много забавляващо!!!

И след дълго чекнене по седалката, най-накрая стигнах в Бургас, където валеше дъжд (следват псувни!!:))!?!&^!@*^!(%ГТ()&%*#&$!(Т@#УТ)

Обаче на сутринта- за именния ми ден- едно слънце, едно хубаво време.... после малко разходка по пясъка, пробвах солеността на водата, откраднах си малко мидички за Филибето...

Следващите 3 дни- слънце, шматкане и пълен релакс!
Ето така прекарах именния си ден! готЯнко- казано по бургаски диалект :)

Благодарности на Теди и Ники за предоставяне на стая в техния уютен и сладурски хотел :)

Следновогодишно

2011-01-02T23:12:00.003+02:00

Искам нещо по ръба, устните ти по гърба.....

Традицията повелява и тази година да съм с пловдивско-бургаско-стралджанската компания за нова година. Пак същите хора плюс някои допълнителни се събрахме,за да изпратим всичко минало и да посрещнем нещо ново и интересно през тази година :)
Три денонощия изкарахме в Хисар в страхотна вила за 10 човека с 4 бани и голям двор. Казвам денонощия, защото дни, нощи, всичко стана на кълбета :)
И пак купон, отрупана маса с храна и много настроение и танци. Първата ни вечер е най-заредена, защото не сме се виждали заедно и докато наваксаме.....

На 31-ви чакахме метеоритен дъжд, някои видяха метеоритите, а другите -като мен- видяха само звездите около замаяната си глава :)
И стана 00:00, 4 бутилки шампанско,а моята не гръмна :(
И после дунавското хоро, бяла роза и тинтири-минтири :)
Изненадата дойде след това- Ивета и Боби се сгодиха. Чакаш го този момент и някак си стана нереално, Ивето надена на пръста си диамант и бяло злато и каза "да". Всички знаехме,че това ще се случи един ден, но еуфорията беше пълна. Не съм си представяла, че толкова мога да се радвам, една такава емоция завладя всички...
Баниците с късметите бяха далеч от истината, защото нито годеж, нито сватбата се паднаха на тях :) За сметка на това други двама станаха бъдещите "потърпевши"!

И така чак до 7:30 сутринта!

СледКоледно

2010-12-27T18:51:00.002+02:00

Най-обичам кварирата ми да е свърталище на много хора, на много шарени хора..... Хора на точки, хора с рога, хора с пера, хора с шарени коси, хора приятели!
И тази година,като миналата, традицията повели да събера колкото се може повече хора и да се забавляваме заедно! Колкото се може е добър израз, защото къщата ми почти се спука по шевовете (особено стаята с храната :). Важното е, че имаше много усмивки, имаше и Дядо Коледа, който дундуркаше ДЕЦАТА на краче и ги питаше дали са слушкали, след което им подаряваше подарък! Видео, моля!

А да не говоря и за всички вкусотийки, които всеки беше приготвил или купил за другите...И вино! Много вино! :)

Снимков материал тук :)

И пак да кажа,че много се зарадвах на всеки, който беше дошъл, защото какво?
Колкото повече, толкова повече :)))

"Black swan"

2010-12-20T20:24:00.001+02:00

Последният филм, който гледах на Дарън Аронофски беше "Реквием за една мечта" - и то 10 пъти, защото писах курсов проект върху него. Сега ми попадна най-новото му творение с двама главни актьори, които винаги са били страхотни. Натали Портман ми е любимка и всъщност това може да се обоснове точно в този филм, в който се борят доброто и злото. Определено ме държа в интересно напрежение, защото не е ужаси, но има съспенс.Хареса ми!!! Гласувам с две ръце!

2010-11-29T00:45:00.001+02:00

Открих видеото, което перфектно пасва на един по-стар пост:

<<Всъщност като се замисля кой е най- красивият момент в една любов- определено това ще бъде точно онази частица от време, в която осъзнаеш , че си влюбен. Точно тогава по-красиво от това няма- ръцете ми се изпотяват, сърцето ми бие лудо, усещам уханието на кожата и парфюма му, една тръпка, която държи цялото ми тяло в напрежение, защото очаквам НЕГО, очите... усмивката на перфектното му лице, няма нищо по-красиво от това, отдавам се изцяло,без да се опитвам да се боря. Иска ми се светът да спре, времето да спре, сърцето ми да спре да бие....Искам да усещам аромата му навсякъде- около мен, върху мен.... толкова нечовешко желание се събужда в мен да вдишвам НЕГО. Искам да остана в този миг завинаги....

После идват всички усложнения, всички предразсъдъци, всички недостатъци, проблеми и т.н.

А само в онзи малък момент вярвам,че това е любов, че той е най-красивото нещо на земята(не физически красив, а като цяло), един шедьовър на Микеланджело от любимата ми епоха- Ренесанса в Италия. Само една дума- красиво.......>>

Катедралата в Милано или как...

2010-11-25T00:53:00.002+02:00

ми се прииска да се помоля...

Стоейки тук и наблюдавайки цяло Милано през тяхната кула си мисля- НИКОГА не съм си представяла нещо толкова величествено и грандиозно. Ама НИКОГА! Вървейки като пълен идиот- турист с карта в ръка по Corso dei Mercanti в посока към Дуомо-то, пред мен застава най-страшното нещо, направо очите ми се напълниха със сълзи от възхищение! Ах-нах в буквалния смисъл на думата, ченето ми се свлече надолу...и ах-нах!

Имам чувството, че са им трябвали милиони години, за да я построят, милиони ръце, милиони капки пот и много работа...

Нищо чудно,че е сред едни от най-високите катедрали -108м.

Всико е издялкано до последния детайл в камъка. Вътре е огромна, с много витражи, цветни и красиви, с много статуи и картини. От цялата огромност ми се завъртя свят. Дори ми се прииска да седна на една от пейките за посетители, да сключа ръце една в друга и да се помоля...не знам на кого и за какво, но да се помоля... Имам чувството, че тук молитвите ми ще бъдат сякаш чути, толкова е вълшебно и заредено с енергия.

Изкачвам се по стълбите до площадката, от която се вижда целия град и потъвам в него... Не мога да го опиша, затова вдишвам и издишвам...целата тази история и епоха.

А слънцето грее в гърба ми и си мисля за моя си Пловдив. И тук е вкъщи, но сърцето ми е там!

"Стъпки в пясъка"

2010-11-19T12:02:00.002+02:00

Снощи беше премиерата в Пловдив на КИНОМАНИЯ 2010 на този филм- единственото, което мога да кажа за него е -Искаше ми се да заплача в залата, но понеже имаше хора, не успях, едвам сдържах сълзите си след като светнаха светлините.
Страхотна история, преразказана в една спирала от смях, сълзи, любов и много тъга по родната земя. В един момент се смееш, след това изведнъж се разплакваш, после пък тъга (особено в момента, когато Слави запя българския химн пред телевизора!), смях, сълзи и т.н.

Това определено е най-добрият български филм, кохто гледах тази година! Много, много хубав. В средата на януари е премиерата официалната в Пловдив по кината, така че ГЛЕДАЙТЕ ГО!

Заслужава си парите,
заслужава си времето, което ще му отделите,
заслужава си сълзите,
заслужава си вълнението, което ще изпитате....

Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бога. Той видял живота си като следи от нозе по пясъка – неговите и тези на Бога, винаги едни до други. Натъжил се, като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе – дълбоки, под голяма тежест. Човекът попитал Бога: “Не ми ли обеща, че ако ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път? Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?”
Бог отвърнал: “Безценно мое дете, Аз те обичам и никога няма да те оставя. Когато ти беше в изпитания и страдания – там, където виждаш следи само от едни нозе – тогава аз те носех на ръце”.

De battre mon coeur s'est arrêté ("Ударът, който сърцето ми пропусна")

2010-11-14T14:10:00.004+02:00

Завършвам седмицата с поредния филм на Одиар- Десплат.
Интересно беше, че Одиар отново включва любов между двама души, които имат езикови различия.
В предишния филм Sur mes lèvres ("Чети по устните ми") бариера между главните герои имаше в това, че момичето беше глухо , а сега - той се влюбва в японка/китайка, която не говори френски. Въпреки това цялата драма около любовта е предадена съвсем леко и ненатрапчиво, наблегнал е на музиката, пианото и ритъма. Самият филм си има свой собствен музикален размер, в който върви и се развива действието... Сякаш Одиар създава собствена фуга със забързвания, успокоения и отново въвличащ героите в темпото на музиката...

Много приятно ми стана, слушайки пианото и си спомних преди години как и аз обожавах да свиря.......

Една от най-хубавите ми недели

2010-11-07T20:05:00.002+02:00

Най-добре е когато неделята е такава- сутрин- кафе с приятрели, после разходка с други приятели, само обикалях и се срещах с усмивки по улиците... Купих си от чичо Сашо 4 плочи, за които съм много щастлива- Jazz компилации от всякакъв вид :)

Вечерта по традиция завърши макар и в намален състав в Бойково- с пилешка пържола, салати, патладжани, червено вино и лафове и смях :) На връщане нон-стоп в колата пеене и смеене :) Хубаво, хубаво е да можеш да викаш в гората... И накрая малко успокоение с chill-out в MOJITO, където отново изпих едно канелено мохито с много страст :)

И така, запътвам се към леглото, защото съм страшно уморена от емоции и от хубавинки днес.... Дано всяка неделя е толкова истинска и щастлива....
Пожелавам си го!

Sur mes lèvres ("Чети по устните ми")

2010-11-06T16:27:00.003+02:00

Нека започна с музиката към филма. Убийствена!

Тази взривоопасна комбинация Alexandre Desplat- Jacques Audiard е подобна на тази Джони Деп- Тим Бъртън. Уцелват се в десятката като усещане и създават било то музика или актьорство заедно, което ме кара да изтръпвам...Обичам да изтръпвам.... да ми настъхнат косъмчетата по ръцете...

Филмът разказва за една любовна история, която се случва между една офис служителка (абсолютно невзрачна и анти-секси жена на пръв поглед, която е почти глуха и чете по устните) и екс-затворник. Двамата се вплитат в една опасна и убийствена игра, свързана с пари, пистолети и кръв.
Харесва ми подходът на Jacques Audiard да покаже някакви части от случващото се в кадъра, като осветява само някаква част- и то не важната!

Не знам да ли съм го споменавала, но когато гледам чуждоезични филми- като този френски, хубавото е, че трябва постоянно да съм в монитора и да гледам, защото иначе няма да разбера какво се е случило и така не изпускам нищо от филма :)

Сладки охлювчета

2010-11-03T20:03:00.003+02:00

С риск да "ядосам" Танчето, ще публикувам поредното вкусно нещо в живота ми. Като стане студено и се сещам за курабийки, топличко и чай. И ме обхваща желанието за готвене и мацане в кухнята. Този път слушах Norah Jones и ми се присъни едно такова коледно настроение, ухаещо на канела, джинджифил и шоколад :) И да мирише на дим от комините! Това ми е достатъчно, за да се почувствам у дома и топло! :)

така изглеждат суровички охлючетата

А така- готови за консумация :)

O sole mio

2010-11-01T22:40:00.002+02:00

....Che bella cosa na jurnata 'e sole,
n'aria serena doppo na tempesta!

От вчера се каня да си сготвя спагети и днес като се прибрах от работа, бях в ужасно добро настроение за готвене, много ми се искаше да се насладя на правенето на нещо вкусно и после да се насладя на самото нещо! Затова, както правят италианците, пуснах си музика- Павароти, и се оказа, че готвенето на фона на музика наистина придава една друго усещане за храната, правиш я, докато се забавляваш и пееш... така става по-вкусна и по-истинска... Пък и когато пея, се освобождавам от ненужните чувства и мисли, става ми леко и още по-вкусно.

И така, спагетите, които днес сътворих по време на "O sole mio", звучат така- рачешки рулца,топено сирене,сметана, пармезан,босилек,зехтин и всичко това комбинирано с мед! Моя си творба :)

Ла-ла-ла-лаааа-лаааааа...

Листа forever

2010-10-27T22:11:00.002+03:00

Като дойде есента и не мога да се спра да мисля за листа- сигурно, защото ги виждам навсякъде, по улиците, в парка, в двора.... Как да не ми хрумват бижута с листа.....:) Много обичам формата на листата, има чар и собствена симетрия. Обичам и топлите цветове и охрата... А най-много обичам да подритвам листа с ботуши по улицата.... :)

Enjoy @ www.niadesign.etsy.com

"A very long engagement" или "Най-дългият годеж"

2010-10-27T19:16:00.006+03:00

Не си падам по френския език и френското кино по принцип. Вярвам в това,че човек е способен да обича всичко и всеки на този свят, стига да достигне до просветлението за него. Затова не казвам, че никога няма да гледам или говоря френски.
Но се намери нещо, което да натисне моето бутонче за френското кино- Одри Тоту. Бях гледала преди време "Амели Пулен", но както обикновено се случва- забравям детайлите с времето. Затова си го намерих преди 2 седмици и пак го гледах. Даже ми споменаха, че съм приличала по прическата на нея. И хайде- пак го гледах! Страхотен е! Отново!

Сетих се също, че имам един списък с филми, който все го обновявам и реших да гледам нещо и от там. Оказа се, че първият филм от списъка е с Одри! И ето го филма, който не е класически американски филм за любовта, а една история за изстрадалата любов, която не спира да живее...

Много ми хареса, но определено сега беше момента да го гледам. Има си точно време за всичко на този свят, нещата стават точно тогава, когато трябва и всичко е точно така, както трябва да бъде, всичко е наред....

"Другата част"

2010-10-24T15:34:00.005+03:00

Тази песен на Галя от Каризма я чувах напоследък на доста места. Не я харесвам! По принцип не харесвам и Галя. Днес е един много мързелив ден вкъщи, времето навън е слънчево, но на мен ми се стои тук. И реших да готвя! И когато реших това, в главата ми изплува тази прословута песен на Галя, не ме остави на мира. Най-накрая я намерих и си я пуснах.... малко ми е лигава, но трудно ми излиза нещо от главата веднъж като влезе там...

За начало направих бисквитена торта с разтопен шоколад като глазура....

После реших, че ми се хапва баница със сирене и отидох до магазина да си купя газирана вода, хазяина се припичаше на слънце и ме викна да ме пита нещо- дали ям гъби. Че как да не ям! Най-вече халюциогенни :) Та ме закичи с манатарки или сърнели, не им помня имената,а и не разбирам! Каза ми как да си ги панирам, за първи път хапвах нещо различно от известните на пазара печурки :)

После едно следобедно виенско кафенце със сметана и канела и парче торта....

Ето я и баницата. Не е толкова добра като на Гената, но съм доволна от резултата!

И така завършва този кулинарен ден, по-скоро кулинарна неделя вкъщи! Сега се надявам да ми "инсталират" етажерките на стената, за да имам най-накрая чист и подреден хол :) И зелен! Ще разберете скоро защо!

Buon apetit!

раклаТА !

2010-10-20T21:59:00.003+03:00

Преди няколко дни се зароди идеята в главата ми да направя малко промени в дома си. От доста време не съм майсторила нищо и сега исках да се излея като река пред пролетта.
Много ми се искаше ракла- ковчеже, като онези, които виждам всеки ден в Арт-а или пък в някое антикварно магазинче.
Заех се с разкрояването на плоскости, ходене до Практикер и след 5-6 часа работа върху дървото, ето го и резултатът:

Когато правя нещо с ръцете си, майсторя, ми е толкова хубаво....сега като седнах вече установих, че ме боли кръста и ръцете, но е приятна болка...сладка болка.... още повече като виждам и резултата си в хола :)
Към раклата има и две рафтчета в същата зеленикава тоналност, за да поберат част от книгите!
Лека нощ! :)

Извънземно посещение

2010-10-17T18:05:00.003+03:00

Днес, докато чистех и проветрявах спалнята, през вратата на терасата се промъкна ето това малко създание. А-ха да влезне вътре и го затворих за момент под стъкления похлупак, за да го разгледам този гостенин. Аз го снимам, то ме гледа с едни крокодилски очи...Много сладко мъниче.... пуснах го накрая на терасата. Може пък отново да ме навести някой ден... :)

Ей така

2010-10-13T23:11:00.002+03:00

Най-обичам да излезна някъде, да тръгна на среща ей-така и да видя хора, познати хора
...усмихнати хора
.... може би и непознати хора
....хора, които не се оплакват от живота
....хора, които искат да ти дадат малко от тяхното време и от тяхната любов
.....хора, които наистина се радват да те видят и да те прегърнат
....хора, които ме карат да се усмихвам, да съм доволна от живота си в Пловдив
..... хора, на които искам да дам много от времето си, защото го заслужават
..... хора, които ме вдъхновяват
..... хора, които вдъхновявам
......хора, които не бързат
.......хора, с които споделям вече 19 години от живота си
....хора, с които споделям 9 години от живота си.... няма значение колко време съм споделяла с тях
.....може да са 9 минути, 9 часа, 9 усмивки, 9 целувки, 9 погледа, 9 срещи......

Обичам ви, хора.....

Хайде на пързалката...

2010-10-03T11:05:00.004+03:00

За пореден път, заповядайте на веселие и усмивки, музика и красоти!
Пък и НИА прави 1 година точно на този ден! :)

През Нощта

2010-09-26T10:34:00.002+03:00

Когато дойде това време- на Нощта,

Пловдив е най-претъпканото място на света. Обичам го
така, обичам да има хора- от всички възрасти, по улиците до среднощ, хванали трескаво в ръка една програма на фестивала. Но най-много обичам, че тук се случват много интересни неща накуп. Ето моите фаворити тази година:

1) Reverse graffiti на Римския стадион- Джумая- или с една дума- пича с птиците! ГЕНИАЛНО!!! Много идейно да "измиеш" мръсотията с красота! Най-накаря нещо красиво на този стадион, който е забравен от миналото...

2) Хорър-романа не ми е много по вкуса, но ще го прочета, от любопитство- да видя кое му е толкова страшното на Тепето :)

Хареса ми как много галерии най-накрая сложиха интересни неща на входа си-като овързани свещи, за да привлекат гости вътре!

3) Videoholica- мноооого интересни предложения за късометражни филмчета, най-вече онова с НАЙ-ВЕЛИКИЯ ГЪЗАР, облечен от горе до долу с маркови дрехи,не 'щото му харесват,а 'щот са маркови!

4)вечер на Япония- пишат ти името с йероглифи, обличат те като гейша, гледаш оригами и се чудиш и маеш на културата им, защото е толкова ефирна, нежна и приятна!

5) Тютюневите складове- като че ли малко ми дойде в повече тийнейджърската аудитория там, музиката много ми допадна- fusion- не съм попадала на това разклонение досега, но някак си тези складове стават повече за рейв партита, отколкото за арт. Вярно е,че са доста изчистени откъм обзавеждане и всичко останало,защото са недовършени и даже си имаше оставено корито, но много бетонно ми дойде. Прекалено бетонно!

6)Татуировки с мароканска къна- където не го сееш, там никне! Оказа се,че в Мароканското кафене имам общи познати и така останахме известно време, нашариха ме най-накрая- мен и мама- и пих чайче! Приятничко!

Ами това като че ли беше The best, може да съм пропуснала нещо,като цяло ми се искаше
повечко уъркшопове и повечко огън по улиците, но тази година- не!
Между другото значката и торбичката бяха на похвално ниски цени- 3лв.!!!

My funk, soul and jazz

2010-09-15T14:24:00.003+03:00

Онзи ден, както обикаляхме с Петя Стария град, намерих няколко стари плочи, изоставени и чакащи някой съвестен винилослушател да ги открие и приюти. Харесах си една миксирана плоча и докато я слушах у дома, се запитах един много прост въпрос-

Защо, по дяволите, няма заведение, бар или кафене в Пловдив, което да пуска фънк, соул, джаз и подобни?

Защо няма заведение, което да пуска Incognito

или

Stevie Wonder

или Sara Tavares, Prince, Earth, wind and fire и много друго, които не са комерсиални и са също толкова танцувални като другите и карат кръвта ти да закипи и да се движиш...

Ето по това не можем да стигнем все още София!

За костенурките и хората

2010-09-15T09:40:00.002+03:00

Вчера се прибирам вкъщи и влизайки в градината, хазяинът от долния етаж на къщата ме вика да ми каже важна новина. Отивам аз при него и той ми казва с усмивка като на котарака в "Алиса в страната на чудесата": "Родиха ни се костенурчета!"
бел.ред.- За тези, които не знаят, хазяинът ми е фен на костенурките, има едно семейство в двора и женската снесе яйца преди месеци в градината

Това много ме зарадва, даже ми ги показа- едни малки костенурчета около 5-6см., заровили се в една кутия с пясък. Но той е толкова щастлив, все едно са му се родили още внучета. И ми разправя как се гледат малките, кога се пускат в градината при мама и татко.И едно такова му е милно... Само дето не ме почерпи с бонбони.... Много хубав човек! Определено мисля, че който гледа и обича животни, зло не мисли!

И така, вече семейството на костенурките в градината е пълно!

Scrabble & spaghetti

2010-09-09T21:05:00.002+03:00

Хубавото на септемврийските вечери е, че е хладно и че на терасата ми е много приятно, след като се сдобих с маса и столове! И решихме спонтанно да си направим Скрабъл вечер, да опетним чисто новата игра (аз го направих с една от думите ми, започваща с К**:)
Освен ненормания удар на Вили- 66 точки наведнъж, не мога да се похваля с някакви рекорди, но цялата вечер беше съпътствана от разговори, смях, мента и накрая- спонтанно спагети, нали съм на италианска тематика и гостите ми бяха гладни :)
И така се получи интересна вечер на тази дата 09-09! :)

Зам оя бло г

2010-09-09T09:47:00.002+03:00

В началото като въобще се навих да започна блога си, мислех да е само за НИА и за бижутата ми. Но от малка обичам да си водя дневник, пиша като гламава каквото чувствам,за да не забравя. И в някой момент, като намеря дневниците си, прочитам ги и ми става едно мило.....за емоциите, за хората, за любовта...
И когато ми е било най-тежко (или поне така съм мислела) съм пишела в тези тетрадки. Сега,като ги чета, си мисля- Всичко наистина отминава! Тогава ми се е струвал края на света, а сега просто преминава една тръпка през мен като си ги спомням.

И ето, пиша, за да си напомням и да не забравям!
Buon giorno!
Реших го и започнах- да си припомням италианския с упражнения за първо ниво, за да запиша след някой месец- второ и да продължа. Италианският език ми е любим- не го уча от необходимост или задължение- просто за удоволствие. Толкова малко неща правя,защото ги обичам. И никой няма да ми отнеме това! И съм намислила живот и здраве, пролетта наградата за усърдието ми да бъде екскурзия до Италия- с Wizzair, на Couchsurfing, с раницата, с влаковете, не ми пука- искам да я посетя. Искам отвсякъде да чувам италиански, да попадна в рая, да пея там на еизка им и да се храня!

Попивам слънчевите лъчи на терасата си и си повтарям ня глас- lunedi, martedi.... (понеделник, вторник...) и числата. Не издържам, летя, докато изговарям едни от най- елементарните думи в един език- числата, месеците, дните. Но на мен ми се струват като най-благозвучните.

Ci vediamo presto!
Ciao!

Какво се казва ДА ТИ ПРЕКЪСНАТ ОРГАЗМА

2010-09-07T21:06:00.003+03:00

Из дневника на мен:
Преди Пис: Само да отбележа фактът, че ми прекъснаха пътуването, както когато правя секс и ме прекъснат на половината път до оргазма, когато искаш още и още, но ти спрат кранчето, точно когато усещаш, че ще свършваш...

Ден 1
Започнахме пътуването!
Спасчо ни остави в началото, при лозите и оттам- пеша през хубавото и осеяно със сухи цветя поле. Мислех, че това пешoходене ще ми се стори гадно и тежко, но в момента,в който тръгнахме и пред нас изникна морето- единственото, за което мислех, беше сухия букет за Руска, песъчинките по краката ми, разливащите се вълни и многобройните черно-бяло-жълто-кафяво-червени камъчета по плажа. Разходката ни мина неусетно...
Обичам как на плажа няма никой сега, как хората са голи и свободни, как вятъра леко подухва студено и слънцето леко пече. Обичам как не знам колко е часът и не ми и пука! Обичам лещата на Танчето! Обичам всички малки камъчета по плажа...
"Яж, моли се и обичай!"

Ден 2
Отново на плажа и отново сама- любимото място в любимото ми време. Вчера прелетяхме и изненадахме Руска в Сл. бряг за 26-годишнината й на този свят- беше невероятно. Тя не го очакваше и затова се получи много добра изненада :)
Чета книгата, много много се доближава до мен...

Ден 3
Снощи вечерта мога да я нарека така за мен- De Phazz и манджата на Танчето :) М-м-м.... и хилядите- милиони звевди, които гледат към нас. Вкусно и ужасно вкусно.
Обичам как със стъпването ми на Карадере, единственото,за което ми се мисли е морето, храната и съобразяването ми със собствения ми природен часовник...
Не мога да повярвам как тази книга не е писана от мен- частта й за Италия направо я попивам като хлебче в картофената манджа на Таня :) Чета я на един дъх, но скоро и той ще приключи...и ще ми се прииска да замина далеч....

Снимки- скоро! :)

Рожден ден на 2

2010-09-02T10:54:00.003+03:00

Не помня от кога не съм празнувала рожденния си ден точно на първи...
Този път не само че го направих, но беше и двоен!! Събрахме се хубави хора ,заредени с хубави емоции и хапнахме хубава (чудничкааааа!) торта, благодарение на Бояни.
Весело, весело, докато хората не си тръгнат и къщата остане тиха и празна...
Сега, като гледам многото букети, събрани на едно място и не ми е такова, чувствам все още,че е вчера и че сме имали празник.
Много е хубаво това да имаш рожден ден- вниманието, усмивките, прегръдките, наздравиците и пак усмивките....:)
И така, навърших 26 и започвам една нова година- тя започва добре, защото от утре.....няма да пия повече :) шегувам се! утре започва нещо ново.... :)

А това е котаракът в сянка....сега е на слънце, но по принцип се крие :)

П.П.: Благодарско на Таничка, която ми чаши и на Спасчо, който си спази обещанието и чистеше в 8:30 сутринта! :)

Пролетни цветенца на чантичка

2010-08-27T19:17:00.003+03:00

Отново ме прихванаха лудите и ми се шиеше и си помислих за нещо много обикновено, чантичка, която да побира телефон и пари :) и която да ми е удобна за Карадере-то. Обаче с всек изминал бод, тя ставаше все по-хубава и по-елегантна. И накрая се получи това хендмейд творение :)

Кутийката на баба от тавана

2010-08-25T14:12:00.002+03:00

Тъй като кутийките са ми любим предмет, защото можеш да си слагаш колкото си искаш джунджурийки, реших да се оцапам малко и да направя кутийка със старинен ефект, все едно, че съм я намерила от тавана на баба, пълен с вехтошарски предмети, които ухаят на старо и на хубаво....

Снимката отгоре е спомен от едно забравено детство...

Времето между две войни

2010-08-24T22:52:00.002+03:00

Днес се случи така, че ме замислиха- от миналата година лятото, когато имаше WATER WARS в Арт-а, до сега- когато това събитие предстои тепърва- колко неща са изминали за мен през тази година, колко чувства съм изпитала, колко хора съм срещнала...

Бих ги систематизирала така :

alone- not alone- alone- not alone
преместих дома си три пъти ! ! !
участвах в първия ми хенд-мейд-дей
пътувах до Венеция
първото ми ходене на Карадере
приех първите си гости от Couchsurfing-а
смених няколко стила музика в главата си
запознах се с много и хубави хора :)
купих си грамофон и ми подариха плочи :)
бях на концерт на АС/ДС и Сара Тавареш
удари ме тока за първи път в живота

Засега това!

П.П.: Това пълнолуние ще ме довърши.... :)

Stacy & Chris from Belgium

2010-08-23T09:13:00.005+03:00

Да научиш дори само едно нещо от някого- е богатство!
Тези двама сладури бяха много отворени към изучаването на нашата страна и Пловдив, останаха впечатлени колко много дървета имаме :) Донесоха белгийски шоколад и хубави вибрации в къщата ми!

Интересното беше, че си бяха взели от библиотеката в техния град гайд за България! Явно в Белгия добре знаят къде се намираме :)

Два дни ги оставих да вършеят из улиците на Пловдив, което беше идеално за тях- обходиха тепетата и Стария град, и Арт-а и КО ШИ ЯМ :) Много са впечатлени и от двете :) Явно картата ми с навигация е добре заредена с хубави места :)

Неща, на които ме научиха:

че мога да си правя гроздов сок от гроздето на тераса ти и се оказа, че е мнооооооого добър :) пък и полезен :)
че когато си на гости, най-добрият начин да изненадаш хост-а си, е като оставиш подаръка си за него като изненада-да го намери след като си си тръгнал. Днес като ги изпратих, открих бележка и магнитче на хладилника ми и още един допълнителен шоколад в хладилника :) Много се зарадвах!

Kate from Australia

2010-08-14T14:32:00.006+03:00

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде!

.... a българите не са от хората, които лесно се откъсват от родината и семейството, за да опознават света. Колкото повече гледам хората в Пловдив, толкова повече се съгласявам с това. Трудно някак си излизаме от познатата ни черупка.

Като асимилирах, че това е вярно донякъде и за мен, се стреснах малко. Защото когато бях на 18 и тръгвах да пораствам, си мислех, че на 26 вече ще съм обиколила толкова много места.... Ето, че скоро ги навършвам, и осъзнавам, че ми се пътува повече- много повече!

Затова се записах в www.couchsurfing.org! И започнаха да валят рекуести за спане у нас. В началото се чудех как ще се случи точно, какво ще си говорим, къде да ги водя - а всъщност се оказа много лесно да комуникираш с такива хора, защото те са отворени към света, любопитни и готови да купонясват и да се наслаждават на живота ПЪЛНО!

Такава беше първата ми гостенка- Кейт от Австралия. Тя идваше от едномесечен трип в Турция- сам самичка. Уникална мацка, с приятно чувство за хумор и много интересни истории за живота.
И изведнъж почувствах как Европа е още по-близо и още по-достъпна. Хареса ми! Много даже!

Ако имаш свободен диван- запиши се, ще срещнеш интересни хора.

Неща, които научих от Кейт:

по-добре е да направиш нещо, отколкото да не го направиш,защото след това дори и да е грешка, поне си видял какво се е случило. По-гадното е, когато се чудиш след това- "Ами ако..."
че едно само момиче може да обиколи Турция, без да й се случат лоши неща
да оставяш нещо, което не ти трябва на домакина (на мен ми беше много приятно да видя, че е оставила стара карта на Турция и една синя гривна:)

Един спонтанен уикенд във Велинград започна така

2010-08-03T22:16:00.004+03:00

В петък се чудих с кого да забегна към някъде...

Гадното на лятото е,че ако си останал сам в Пловдив, това значи, че всички останали са някъде по морето или планината и няма как да се измъкнеш! Ужасна работа!
Затова реших да попитам М. дали има идея и желание за пътуване към Някъде.
В петък вечер бях подготвена, че ще мръхтя сама на терасата и колкото и да не ми се искаше, изглеждаше скучно! Поне вечерта я запълних с приятни хора и приятни разговори на терасата с мента в ръка. И когато бях решила да лягм вече, отварям си пощата и М. ми беше писала да заминаваме с влака в 8 сутринта за Велинград.
Ихууууууу!

Истината беше, че не бях пътувала с влак от втори курс (2005г.) и си беше наистина адреналин, защото е забавно, когато не пътуваш сам! А теснолинейката беше страхотна- с открити тераски между вагоните, можеш да усещаш вятъра в косите си и да гледаш природата!

От гарата на Велинград започнаха разходки из гората, ходене на гости и наи-важното- спасителна операция за едно малко коте. Всичко е добре, когато свършва добре!

И така, мина един месец още, дойде нов и аз го посрещнах в леглото с температура и грип в себе си. Мисля, че тялото ми знае кога иска да си почине от стреса и храната и само си взима мерки:) Затова го оставям да се оправя само :)

Зелено, зелено......колко да е зелено!

2010-07-26T12:57:00.003+03:00

Официалното откриване на моят нов Дом № 9 се състоя с грандиозно парти, с червен килим, много светлини, с известен DJ, красиви стройни манекенки, богати мъже, яхти, лъскави коли, скъп алкохол, което беше отбелязано от всички национални медии.

Всъщност нещата не бяха такива (слава Богу!). По-скоро звучеше така:

Официалното откриване на моят нов Дом №9 се състоя в събота със скромно събиране, с много коктейли Мохито, мента, на романтичната светлина от цветни бурканчета със свещи; музиката се миксираше сама, за да си радваме всички на вечерта; хората бяха много по-красиви и мили; луната светеше почти пълна; лампата против комари още по-романтично ги пукаше един по един...листа от мента навсякъде.....
Чудесна първа вечер на лятната тераса с приятели...

А колкото до отразяването на събитието, съм много повече от щастлива, че Елица ни награди с фотографските си умения и затова можете да видите снимки тук.

Цунки за всички, които дойдоха, а за останалите, които бяха възпрепятствани- другия път!

Let the stars and the heart be your guide...

2010-07-19T20:34:00.009+03:00

Как да започна да описвам нещо минало, когато в същото време то е живо вътре в мен и не е отминало изобщо?

Затова започвам от края на моето първо пътешествие за това лято до морето- КАРАДЕРЕ!
Невероятно чисто, красиво, но не и уединено място. Много ми хареса усещането, че не съм в цивилизацията, че няма нужда да спазвам определени норми и да имам задръжки- като това с какво съм облечена или как изглеждам. На никого там не му пука as long as не пречиш на никого и просто се наслаждаваш на природата, живота и се веселиш!
Пясъкът навсякъде, камъчетата и красивото слънце сутрин през вратата на палатката са нещата, които ми липсват сега.

Само звездите и сърцето могат да направляват вярно посоката на едно пътуване...

посещение във вълшебното магазинче на Тита и Лили в Созопол

залязващото слънце от яхтената мачта

П.П: Много усмивки, слънце, мокра вода, песъчливи стъпала, Мента ПЕЩЕРА, текила и други интересни случки.

П.П.П: Ето какво сувенирче си измайсторих, за да нося със себе си част от морето :)

"Soul kitchen" ..... и за моята душа

2010-07-19T20:28:00.002+03:00

Ето това се казва стимулиращо ДА! И да, и да и пак да! Това е филмът, който ме изкара малко от позаспалото и влезнало в релси ежедневие, раздвижи въображението ми и ме провокира да повярвам пак, че мечтите се сбъдват!

И цялата тази доза оптимизъм струи от герой- грък, под зорката режисура на Фатих Акин ("Музиката на Истанбул") с немски актьори и невероятен саундтрак- джаз, фънк и леко диско!!!

Три пъти ура за Спасчо, който ми го откри!!!

Имам си билетче!!!

2010-07-09T13:48:00.003+03:00

Когато една врата се затваря, се отваря прозорец :)

Вчера си продадох билета за MASSIVE ATTACK, а днес получих билета си за Сара Тавареш. Въпреки че концертът е чак през ноември, слушайки нейната музика, ми идват мисли само как ще заровя пръстите на краката си в пясъка, ще усетя вълните и ще стана цялата солена :)
И ще пия едно Мохито на плажа с португалски привкус на Сара!

Нещо старо, нещо ново и нещо розово...

2010-06-28T18:53:00.001+03:00

По американска традиция, когато има сватба, булката трябва да носи със себе си нещо старо, нещо ново и нещо синьо :) По моя традиция, когато се преместих в новата къща, се оказа, че доста се доближавам до това- стара къща, нова баня и розови стени :)

Поредното доказателство, че когато човек иска нещо много силно, то се сбъдва- исках точно това, което получих :)

Ето и фрагменти от него- моят нов дом:

ароматна торбичка в дрешника, който е като този на Кари Брадшоу от "Сексът и градът" с ракличка, рафтчета и куп място за дрехи

подковата за късмет, която разнасям от квартира на квартира :)

стената на славата (по идея на Танчушкиното представяне на ХМД! )

билети от любимите ми моменти по стадионите

една светеща красота от Ането

L'amore è musica, l'amore è tutto, l'amore è...

градински жълтурчета

гледката от тераса номер 1

гледката от тераса номер 2

стената в спалнята ми

божието провидение

2010-06-17T20:21:00.001+03:00

Не е хубаво да се снима срещу слънцето! - колко пъти съм чувала това в момента, когато насочвам фотоапарата насреща му :)

Не ми пука!

Обичам слънцето!
Искам да го снимам, искам да го гледам, искам да го усещам върху кожата си, искам да го докосна в сънищата си, искам да го запечатам в един миг...

А то толкова красиво огрява града....

Топло и шарено, дори и през лятото

2010-06-16T23:22:00.000+03:00

Знам, че е лято. Знам, и че е горещо и може би не е най-подходящият момент за свещи в една нагорещена стая, но аз намерих бурканите на мама и не можах да се въздържа да не направя нещо с тях.

Най-доброто предизвикателство за всеки, който обича боичките, е белият лист, безцветното бурканче или бялата тениска. Когато бях по-малка и заставахме с учителя ми по рисуване пред белия лист, аз обикновено се страхувах- не знаех какво да започна, как да го започна... А той ми каза да погледна вътре в бялото, където са събрани всички цветове (по теория за адитивното смесване на цветовете :)) и там ще видя това, което чувствам и искам.
Мисля, че това е едно добро начало!

И така, взех боичките и четката и направих малко цветни нещица за бъдещата ми лятна тераса, която се надявам скоро да украся със страст, горещина и светлина :)

Забравеното старо

2010-06-12T23:02:00.001+03:00

Понякога ме обхваща едно приятно меланхолично настроение, когато се сещам как експериментирах в началото, друсах се с какви ли не лакове и бои, спях по 4-5 часа на денонощие, изпитвах една удовлетворяваща болка в ръцете...
Обичах сутрин да се събуждам с мисълта за предстоящи творчески дейности и с нетърпение да се захвана със собствените си фантазии....
Хубавко....

Едно дърво и капчици по клоните му

2010-06-10T18:21:00.000+03:00

Толкова много дъжд се изля навън, реших да се върна към природната стихия и да я претворя в нещо, което можеш да носиш навсякъде с теб...

Мултиплицирани топки

2010-06-10T18:12:00.000+03:00

Много топчесто ...

Петъчен релакс

2010-06-05T18:55:00.000+03:00

След претоварената седмица реших да се разходя и да се отдам на активен мързел на зелена полянка и тишина... Много предбурно и преддъждовно и много свежо и красиво :)

А това е първото вековно дърво, което видях в живота си, а то е на цели 1600 години. На колко неща е било свидетел...

Гравитиращо, цветно и свободно

2010-05-31T13:14:00.000+03:00

Смело мога да кажа,че това беше най-хубавият уикенд от началото на годината ми. Сбъднах три мечти за три дни:

Петък вечер - Gravity co. беше най-разбиващото за мен. От доста години все се каня да ги чуя и видя на живо и все не се получаваше. Когато най-накрая се събраха отново с Явор, реших, че този път няма мърдане-като включим и това,че дойдоха на крака в Пловдив, нямаше как да ги пропусна! Подействаха ми като зареждане в контакт, въпреки че много скачах, пях и виках...

Събота- пролетния Hand made day - това прекрасно нещо, случващо се с толкова много шарени и хубави хора, го чакам от зимата:) Не знам дали мога да обясня бурята от красота, шаренийка и весело настроение в мен, но наистина е удивително как може да се събере толкова положителна енергия на едно място и всеки да си открадне малко! Много съм щастлива, че участвах:)

Снимките са на Маги, много благодаря:)

Неделя - Летях от кола:) Най-накрая се намери кола, шофьор и красив път към планината, за да сбъдна дългомечтано нещо- да се покажа от шибидаха и да крещя и да усещам капките дъжд върху лицето си, и да лапна някоя муха, и да ме продуха вятъра, и да се почувствам като птичка... Свободно и леко хладно...

Една песен, която ме събуди от "комата"

2010-05-19T15:04:00.001+03:00

"Rise again"

скачам в небето
летя в Космоса и
обичам живота си!